Алдобрандино II д’Есте
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Алдобрандино д’Есте.
| Алдобрандино II д’Есте Aldobrandino II d'Este | |
| маркиз на Ферара и Реджо | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1308 – 1326 |
| Предшественик | Ацо VIII д'Есте |
| Наследник | Обицо III д’Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Обицо II д’Есте |
| Братя/сестри | Ацо VIII д'Есте Беатриче д'Есте Природени: Мадалена д'Есте Франческо д'Есте |
| Съпруга | Алда Рангони |
| Деца | Ализа д’Есте Николо I д’Есте Обицо III д’Есте Риналдо II д’Есте |
| Алдобрандино II д’Есте в Общомедия | |
Алдобрандино II д’Есте (на италиански: Aldobrandino II d'Este; † 26 юли 1326, Болоня) от фамилията Есте, е маркиз на Ферара и Реджо от 1308 г. до смъртта си.
Той е господар на Ферара след период на борби за надмощие над града, при който семейство Есте е принудено да напусне властта за почти девет години, като трябва да се предаде на силите на папата.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Обицо II д’Есте (* 1247, † 1293), маркиз на Ферара, Есте и на Анконската марка, и съпругата му Якопина Фиески († 1287), племенница на папа Адриан V. Има един брат и една сестра:
- Ацо VIII (* сл. 1263, † 1308), маркиз на Ферара и Реджо
- Беатриче (* 1268, † 1334), владетелка на Юдикат Галура като съпруга на Нино Висконти и господарка на Милано като съпруга на Галеацо I Висконти
Има и една полусестра и един полубрат от втория брак на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1289 се жени за Алда Рангони, от която има четири деца.
През 1293 г. наследява баща си като господар на Модена, Лендинара, Ровиго и Есте. Загубва от Есте от Падуа.
През януари 1308 г. след смъртта на бездетния си брат Ацо VIII той го наследява като маркиз на Ферара и Реджо. Въпреки това властта във Ферара е завладяна от незаконния син на покойния Фреско (починал във Венеция през 1312 г.). През октомври същата година, от свое име и от името на сина си Фолко, той продава града на Венеция срещу годишна парична награда. Алдобрандино II и брат му Франческо се обръщат за помощ към папата и падуанците. През 1309 г. Ферара е обсадена от папските войски. Войната продължава година и половина, след което венецианците връщат армията си, която е силно пострадала от чумата. Ферара остава част от Папската държава.
Алдобрандино II се отказва от правата си върху Модена и Реджо – градове, загубени от брат му Ацо VIII д'Есте през 1306 г. в резултат на местно въстание.
През 1317 г. неговите синове и племенници възстановяват властта на фамилията Есте във Ферара, но самият той не участва в управлението на града и умира в Болоня през 1326 г.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1289 за Алда Рангони († 1325),[1] от която има една дъщери и трима сина:
- Ализа д’Есте († 1329, Ферара), ∞ 1325 за Риналдо „Пасерино“ Бонаколси (* 1278, † 1328), господар на Мантуа, от когото няма деца
- Николо I д’Есте († 1 май 1334, Ферара), ∞ за Беатриче Гонзага († ок. 1335), дъщеря на Гуидо Гонзага, граф на Мантуа, от която има син и дъщеря
- Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), маркиз и господар на Ферара (1317 – 1352), на Модена (1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346); ∞ 1. 1317 за Якопина Пеполи, от която няма деца 2. 27 ноември 1347 за Липа Ариости/Ариосто († 27 ноември 1347), от която има 5, 6 или 7 сина и 2 или 3 дъщери. Има и няколко извънбрачни деца.
- Риналдо II д’Есте († 31 декември 1335 Ферара), кондотиер, господар на Ферара (1317 – 1335) и на Модена (1326 – 1335), господар на Комакио; ∞ за Лукреция ди Барбиано, дъщеря на графа на Барбиано Николо, от която има дъщеря. Има и четири извънбрачни деца от Орсолина Макаруфи или Фурлана.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Giovan Battista di Crollalanza, Goffredo di Crollalanza ed Aldo di Crollalanza (1879), Annuario della nobiltà italiana, Presso la direzione del Giornale araldico, I, p. 505.
- Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. D'Este, Torino, 1835
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Альдобрандино II д’Эсте“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
