Обицо II д’Есте

Обицо II д’Есте Obizzo II d'Este
маркиз на Ферара
Роден	1247 г. Неапол, Сицилианско кралство
Починал	12 февруари 1293 г.
Управление
Период	1264 – 1293
Предшественик	Ацо VII д’Есте
Наследник	Ацо VIII д'Есте
Герб
Семейство
Род	Есте (династия)
Баща	Риналдо I д’Есте
Деца	Алдобрандино II д’Есте Ацо VIII д'Есте Беатриче д’Есте (1268–1334)
Обицо II д’Есте в Общомедия

Обицо II д’Есте (на италиански: Obizzo II d'Este; * ок. 1247, Неапол, Сицилианско кралство; † 13 февруари 1293) от фамилията Есте, е маркиз и господар на Ферара и марка Анкона от 1264 до смъртта си 1293 г.

Биография

Той е извънбрачен син на Риналдо I д’Есте († 1251), единственият син на маркграф Ацо VII д’Есте, и една неаполитанска перачка. Майка му трябва да напусне Ферара заедно с него малко след раждането му и да отиде в Равена. Папа Инокентий IV го легитимира през 1252 г., малко след разболяването на майка му.

На 7 февруари 1264 г. Обицо е номиниран за сеньор на Ферара. През 1288 г. е избран и за сеньор на град Модена и следващата 1289 г. и на Реджо. През 1273 и 1288 г. над него се упражняват атентати.

По време на турнир Обицо загубва едното си око.

Вероятно той е убит от сина си Ацо VIII, преди да е определил наследника си. Братята на Ацо – Алдобрандино и Франческо се бият за наследството. Разбират се накрая според лангобардското право: Ацо да получи Ферара, Алдобрандино – Модена, а Франческо – Реджо.

Фамилия

∞ 1. през юли 1263 г. за Джакомина (Якопина Фиески) († декември 1287), дъщеря на Николò Фиески ди Лаваня и племенница на папа Инокентий IV, от която има:

• Ацо VIII д’Есте (* сл. 1263, † 31 януари 1308), маркиз на Ферара и Реджо
• Беатриче (* 1268, † 1334), омъжена за Нино Висконти († 1298), втори път на 24 юни 1300 за Галеацо I Висконти (1277 – 1328), сеньор на Милано
• Мадалена, омъжена първо за Алдобрандино Турки от Ферара и след това за Раниеро ди Каноса.
• Алдобрандино II д’Есте († 1326), маркиз на Ферара и Реджо
• Франческо († 1312), умира във война

∞ 2. през 1289 г. за Костанца († 1306), дъщеря на Алберто I делла Скала, сеньор на Верона. Бракът е бездетен. Вдовицата Костанца се омъжва през 1299 г. за Гуидо Буонаколси.

В литературата

• Данте Алигиери пише за него в своята поема „Божествена комедия“ (в „Ад“) как ври заедно с други тирани в реката на кръвта.

Литература

• Alfonso Lazzari: Il marchese Obizzo II d'Este signore di Ferrara nel poema di Dante e nella storia. Giornale Dantesco 39 (1938) 127 – 150.
• Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
• Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Le Monnier 1988.