Направо към съдържанието

Агатангел Схолариос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Агатангелос Схолариос)
Агатангел
Αγαθάγγελος
гръцки духовник

Роден
1818 г.
Починал
26 април 1893 г. (75 г.)

Религияправославие

Агатангел Схолариос (на гръцки: Αγαθάγγελος Σχολάριος, Агатангелос Схолариос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Συνοπτική έκθεσις της εκπαιδευτικής καταστάσεως της Επαρχίας Εφέσου εν έτει 1887-1888 / υπό Μητροπολίτου Εφέσου Αγαθάγγελου του Μάγνητος, 1888

Роден е с фамилното име Гавриилидис (Γαβριηλίδης) в 1818 година в малоазийския град Магнисия, Османска империя, затова носи и прякора Магнис (Μάγνης).[2] В 1836 година на осемнадесет години е ръкоположен за дякон от митрополит Антим Ефески. Когато в 1845 година митрополит Антим става вселенски патриарх, взима със себе си Агатангел в Цариград. В 1847 година става велик архидякон.[3][1]

През май[3] или август 1848 година[1] е избран за зворнишки митрополит.[3] При управлението му в Зворник в 1852 година седалището на епархията е пренесено в Долна Тузла и оттогава тя започва са се нарича Зворнишко-Тузланска митрополия, макар в официалните актове на Цариградската патриаршия да остава името Зворнишка (Σβορνικίου), а титлата на Агатангел е митрополит Зворнишки и екзарх на Горна Далмация. В 1858 година при управлението на Агатангел, вследствие на турските злочинства, е организирана буната на прота Стеван Аврамович. Буната е осуетена, а митрополит Агатангел е отзован в същата година.[4]

На 30 юни 1859 година заедно с Кесарий Ксантуполски е изпратен като патриаршески екзарх в Бурсенската епархия.[5]

Избран е за митрополит на Филипийска, Драмска и Зъхненска епархия през май 1861 година на мястото на приелия католицизма Мелетий III Драмски. На 29 март 1862 година заминава за епархията си.[6]

Агатангел оглавява катедрата в Драма от 1861 до 1872 година. На 25 май 1872 година, при третото управление на покровителя му Антим в Цариград, е избран за ефески митрополит, на мястото на сваления Паисий. Многократно е член на Светия Синод в Цариград. На два пъти е наместник на вселенския трон - в 1878 г., след смъртта на Йоаким II и в 1884 г., след оставката на Йоаким III.[3] Като патриаршески наместник в 1878 година, по време на Руско-турската война връчва на руския посланик княз Алексей Лобанов-Ростовски писмо до Руския синод, в което се оплаква заради богослужебните връзки, поддържани от руските овенни свещеници в България със свещениците на Българскита екзархия, на което Лобанов-Ростовски отговаря, че не може да се очаква руските свещеници да установят тънката разлика между „православните“ и „схизматичните“, още повече че в страната има само „схизматични“.[7]

Много пъти е ефор на Семинарията в Халки. Умира в 1893 година в Цариград.[3][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Εφέσου κυρός Αγαθάγγελος. (1818-1893) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 13 ноември 2018.
  2. Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα // „Μακεδονικά“, XXXV: 225-240, 2005-06, 235. Посетен на 24 ноември 2013 г.
  3. а б в г д Σταματόπουλος, Δημήτριος. Αγαθάγγελος Εφέσου. Constantinople, Encyclopaedia of the Hellenic World, 2002. Посетен на 22 ноември 2013 г.
  4. Пузовић, Предраг. Историјат епархије // Епархија зворничко-тузланска. Архивиран от оригинала на 2013-11-11. Посетен на 22 ноември 2013 г.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 167. Посетен на 4 септември 2014.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 207. Посетен на 5 септември 2014.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 28.
Кирил зворнишки митрополит
(1848 – 23 май 1861)
Дионисий
Мелетий III филипийски, драмски, зъхненски и неврокопски митрополит
(23 май 1861 – 25 май 1872)
Йоаникий
Паисий ефески митрополит
(25 май 1872 – 26 април 1893)
Константин