Tribute
| Tribute | ||||
| Албум на Яни | ||||
|---|---|---|---|---|
| Записан | март (Тадж Махал) и май (Забраненият град) 1997 г. | |||
| Издаден | 4 ноември 1997 г. | |||
| Жанр | инструментална музика, ню ейдж | |||
| Времетраене | 67:13 | |||
| Музикален издател | „Върджин Рекърдс“ | |||
| Пореден албум | втори концертен | |||
| Продуцент(и) | Яни | |||
| Хронология на Яни | ||||
| ||||
Tribute (в превод: „Почит“) е вторият концертен албум и третият концертен филм на гръцкия кийбордист и композитор Яни. Албумът е издаден на компактдиск и аудиокасета през ноември, а филмът – на видеокасета през декември 1997 г. от „Върджин Рекърдс“. Записан е през март в близост до Тадж Махал в Агра (Индия) и в Забранения град в Пекин (Китай) през месец май същата година, като по време и на двата концерта композиторът свири заедно с личния си 7-членен състав, хор и 27-членен оркестър.
Албумът се класира на 1-во място в класацията за най-добър ню ейдж албум и на 21-во място в класацията „Билборд 200“ на американското музикално списание „Билборд“.[1] През март 1998 г. албумът и филмът са удостоени с платинен статут от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продадени съответно един милион и 200 хиляди копия в САЩ.[2] За да разпространи албума си, композиторът изнася турнето Tribute World Tour между януари и юли 1998 г., след което кариерата му претърпява двугодишно затишие.
История и записване
[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1993 г. Яни изнася три поредни концерта със своята група и Кралския филхармоничен оркестър в одеона на Ирод Атик в Атина, първият от които е записан и издаден като първия му концертен албум, Live at the Acropolis („На живо от Акропола“), който става най-продаваният албум в кариерата му, като само в САЩ са продадени над 4 милиона копия. Докато гостува на баща си в родината си след успеха на акрополските си концерти, Яни решава да свири на подобни места и смята, че би било жалко „след като стигнах толкова далеч с музиката си, да не я пренеса по целия свят“.[3] Това довежда до желанието му да организира концерти и на други исторически места, и до решението му да изнесе концерти в Индия и Китай, чието планиране според него отнема около две години и половина[4] и струва около 4 милиона щатски долара.[5]
Концертите в близост до Тадж Махал се състоят три поредни вечери през март 1997 г. като част от честванията по повод 50-годишнината от независимостта на Индия.[5] Построена е временна концертна площадка, изградени са и временни плаващи мостове над река Ямуна от индийската армия.[5] Концертите включват светлинен дисплей, с който паметникът е осветен за първи път през нощта.[4] Концертите са посрещнати с някои протести срещу тях с довода, че осветлението и озвучителните системи ще навредят на сградата и околностите. В местния печат се появяват статии, че някои местни фермери заплашват да се самозапалят на мястото, докато не се постигне финансово споразумение между тях, индийското правителство и Яни,[6] но композиторът по-късно ги опровергава, казвайки, че са породени от политическия спор между двама местни политици, и допълва, че се е срещнал с група местни фермери и е пил чай с тях, което според него е помогнало за смекчаване на положението.[7] Върховният съд на Индия отхвърля заведено от Археологическото управление на Индия дело, целящо да отмени концертите.[6] Част от приходите са дарени за опазването на Тадж Махал, който е засегнат от дим и пещи за тухли.[8] Вторият концерт е излъчен пряко по индийската телевизия.[4] Главната загриженост на Яни е относно представянето на чисто нова музика и това дали индийската публика смята, че това, което е направил, е „подходящо и уважително към паметника“.[4]
Последвалите през месец май същата година концерти в Забранения град в Пекин се състоят в двора на Храма Таймяо, където за първи път в съвремието е разрешено на западен артист да изнесе концерт.[6] Проектът започва, след като Яни получава покана от Китайската национална корпорация за култура и изкуства. Преди да бъде избран Забраненият град, възможни кандидати за организирането на концертите са места до Великата китайска стена и Храма на небето. Организаторите на шоуто искат 5000 места, но се налага да се задоволят с около 4000, стотици от които са запазени за китайски правителствени лица.[6] Искането за излъчване на светлини от вътрешността на храма навън е отказано. Екипът е упътен звукът да не надвишава 40 децибела. Преди събитието Яни изнася разпродадени концерти на арени в Шанхай и Гуанджоу. По-късно през 1997 г. композиторът смята публиката от тези концерти за най-добрата в кариерата си.[6]
За турнето си наема арменския диригент Армен Анасян „на доверие“, тъй като не го е виждал да изпълнява преди. Диригентът си спомня, че е бил скептичен относно турнето: „Но истината е, че се случи. Направихме го“ – и казва, че това е „променящо живота изживяване“.
Списък с композиции
[редактиране | редактиране на кода]Компактдиск
[редактиране | редактиране на кода]| № | Име | Време |
|---|---|---|
| 1. | Deliverance | 8:33 |
| 2. | Adagio in C Minor | 3:50 |
| 3. | Renegade | 7:14 |
| 4. | Dance with a Stranger | 6:45 |
| 5. | Tribute | 6:40 |
| 6. | Prelude | 2:27 |
| 7. | Love Is All (текст: Памела Лин Макнийл, Дъган Макнийл; изпълнение: Ван Джонсън) | 5:25 |
| 8. | Southern Exposure | 6:48 |
| 9. | Waltz in 7/8 | 5:32 |
| 10. | Nightingale | 5:44 |
| 11. | Niki Nana (We're One) (текст: Томи Стърлинг, Яни) | 8:15 |
Видео
[редактиране | редактиране на кода]- Deliverance
- Adagio in C Minor
- Renegade
- Waltz in 7/8
- Tribute
- Dance with a Stranger
- Nightingale
- Southern Exposure
- Prelude
- Love Is All
- Niki Nana (We're One)
- Santorini
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Музиканти
[редактиране | редактиране на кода]- Яни – клавишни
- Керън Бригс – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
- Даниел де лос Рейес – ударни, хор в Niki Nana (We're One)
- Педро Юсташ – флейта, сопрано саксофон, бамбуков саксофон, дудук, кена, китайска флейта, най, бас флейта, хор в Niki Nana (We're One)
- Рик Фиерабрачи – баскитара
- Минг Фриймън – клавишни
- Дейвид Хъдсън – диджериду
- Рамон Стагнаро – китара, чаранго, хор в Niki Nana (We're One)
- Джоуъл Тейлър – барабани
- Алфреда Джерълд – вокал, главен вокал в Niki Nana (We're One)
- Ван Джонсън – вокал, главен вокал в Love Is All
- Джанет Клингър – вокал
- Кат Адамс – вокал
- Армен Анасян – диригент, цигулка в Tribute
- Клиф Фостър – първа цигулка, концертмайстор
- Бет Фолсъм – цигулка
- Джулиън Холмарк – цигулка
- Саюри Кауада – цигулка
- Нийл Лейт – цигулка
- Ан Лесли – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
- Уил Лоугън – цигулка
- Джули Мец – цигулка
- Пам Мур – цигулка
- Шеръл Онгаро – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
- Делия Парк – цигулка, хор в Niki Nana (We're One)
- Ирина Волошина – цигулка
- Корин Шапел – цигулка
- Герман Маркосян – виола
- Юджийн Мечтович – виола
- Кати Пейнтър – виола, хор в Niki Nana (We're One)
- Джон Кровоза – виолончело
- Сара О'Брайън– виолончело
- Лиза Прибаник – виолончело
- Александър Жиров – виолончело
- Гари Лесли – контрабас, хор в Niki Nana (We're One)
- Ейприл Аоки – арфа
- Шерил Фостър – обой
- Мат Рейнълдс – валдхорна, хор в Niki Nana (We're One)
- Джеймс Матос – валдхорна
- Пол Клинтуърт – валдхорна
- Дъг Лайънс – валдхорна
- Луис Акино – трумпет
- Кери Хюс – трумпет
- Рич Бъркъли – тромбон
- Дейна Хюс – тромбон, бас тромбон
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]- Яни – продуцент, аранжор, инженер, оркестрации
- Антъни Стабиле – помощник-инженер
- Томи Стърлинг – помощник-инженер
- Пол Сарълт – мониторен инженер
- Къртис Кели – мониторен инженер/техник
- Джефри Марк Силвърман – оркестрации
Турнето Tribute World Tour 1998
[редактиране | редактиране на кода]Дати
[редактиране | редактиране на кода]1997 – 1998 г.
Градове
[редактиране | редактиране на кода]Вж. таблицата по-долу.
Списък с композиции
[редактиране | редактиране на кода]- Deliverance
- Adagio in C Minor
- Renegade
- Waltz in 7/8
- Tribute
- Dance with a Stranger
- Within Attraction
- Aria
- Keys to Imagination
- Nightingale
- Southern Exposure
- Marching Season
- Nostalgia
- Prelude/Love Is All
- Acroyali/Standing in Motion
- Reflections of Passion
- Niki Nana (We're One)
- Santorini
Екип по организирането на турнето
[редактиране | редактиране на кода]- Бизнес мениджър: Том Паске
- Видео режисьор/продуцент: Джордж Верас
- Счетоводители: Даян Креймър, Пийт Дорси
- Помощен персонал: Анда Алънсън, Ричард Алънсън
Дати на турнето[9]
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Град | Страна | Място |
|---|---|---|---|
| 17 януари 1998 г. | Ню Йорк | САЩ | „Рейдио Сити Мюзик Хол“ |
| 24 януари 1998 г. | Сакраменто | „АРКО Арийна“ | |
| 26 януари 1998 г. | Устър | „Урстърс Сентръм Сентър“ | |
| 27 януари 1998 г. | Филаделфия | „КорСтейтс Сентър“ | |
| 29 януари 1998 г. | Форт Лодърдейл | „Дийн Е. Смит Стюдънт Активътийс Сентър“ | |
| 31 януари 1998 г. | Вашингтон | „Ем Си Ай Сентър“ | |
| 3 февруари 1998 г. | Феърборн | „Ървин Дж. Нътър Сентър“ | |
| 4 февруари 1998 г. | Обърн Хилс | „Дъ Палас ъф Обърн Хилс“ | |
| 6 февруари 1998 г. | Кливланд | „Си Ес Ю Конвъкейшън Сентър“ | |
| 7 февруари 1998 г. | Бъфало | „Марийн Мидленд Арийна“ | |
| 8 февруари 1998 г. | Питсбърг | „Сивик Арийна“ | |
| 10 февруари 1998 г. | Сейнт Луис | „Кийл Сентър“ | |
| 12 февруари 1998 г. | Индианаполис | „Маркет Скуеър Арийна“ | |
| 14 февруари 1998 г. | Молийн | „Дъ МАРК ъф дъ Коуд Ситийс“ | |
| 17 февруари 1998 г. | Ноксвил | „Томпсън – Болинг Арийна“ | |
| 18 февруари 1998 г. | Луисвил | „Фрийдъм Хол“ | |
| 19 февруари 1998 г. | Нашвил | „Нашвил Арийна“ | |
| 21 февруари 1998 г. | Гранд Рапидс | „Ван Андъл Арийна“ | |
| 22 февруари 1998 г. | Чикаго | „Юнайтед Сентър“ | |
| 25 февруари 1998 г. | Анахайм | „Ароухед Понд ъф Анахайм“ | |
| 27 февруари 1998 г. | Ингълуд | „Грейт Уестърн Форъм“ | |
| 28 февруари 1998 г. | Оукланд | „Оукланд Арийна“ | |
| 19 март 1998 г. | Тълса | „Тълса Кънвеншън Сентър“ | |
| 20 март 1998 г. | Финикс | „Америка Уест Арийна“ | |
| 22 март 1998 г. | Рино | „Лолър Ивентс Сентър“ | |
| 24 март 1998 г. | Сакраменто | „АРКО Арийна“ | |
| 25 март 1998 г. | Сан Хосе | „Сан Хосе Арийна“ | |
| 27 март 1998 г. | Солт Лейк Сити | „Делта Сентър“ | |
| 28 март 1998 г. | Лас Вегас | „MGM Гранд Гардън Арийна“ | |
| 29 март 1998 г. | Сан Диего | „Сан Диего Спортс Арийна“ | |
| 3 април 1998 г. | Портланд | „Роуз Гардън Арийна“ | |
| 4 април 1998 г. | Споукан | „Споукан Арийна“ | |
| 5 април 1998 г. | Сиатъл | „КийАрийна“ | |
| 6 април 1998 г. | Ванкувър | „Дженъръл Моутърс Плейс“ | |
| 9 април 1998 г. | Едмънтън | „Едмънтън Колъсиъм“ | |
| 10 април 1998 г. | Калгари | „Канейдиън Еърлайнс Садълдоум“ | |
| 12 април 1998 г. | Денвър | „Макникълс Спортс Арийна“ | |
| 18 април 1998 г. | Линкълн | „Боб Девани Спортс Сентър“ | |
| 19 април 1998 г. | Вали Сентър | „Канзас Колъсиъм“ | |
| 21 април 1998 г. | Милуоки | „Брадли Сентър“ | |
| 22 април 1998 г. | Мадисън | „Дейн Каунти Колъсиъм“ | |
| 23 април 1998 г. | Дълют | „Дълют Ентъртейнмънт Кънвеншън Сентър“ | |
| 25 април 1998 г. | Уинипег | „Уинипег Арийна“ | |
| 26 април 1998 г. | Фарго | „Фаргодоум“ | |
| 18 май 1998 г. | Остин | „Франк Уъруин Сентър“ | |
| 26 май 1998 г. | Юнивърсити Парк | „Брайс Джордън Сентър“ | |
| 2 юни 1998 г. | Рочестър, Ню Йорк | ||
| 7 юни 1998 г. | Бостън | „ФлийтСентър“ | |
| 8 юни 1998 г. | Хартфорд | „Хартфорд Сивик Сентър“ | |
| 12 юни 1998 г. | Атланта | „Кока-Кола Лейкуд Амфитиътър“ | |
| 13 юни 1998 г. | |||
| 14 юни 1998 г. | Синсинати | „Дъ Краун“ | |
| 20 юни 1998 г. | Чикаго | „Юнайтед Сентър“ | |
| 23 юни 1998 г. | Сиракюз | „Онондага Каунти Уор Мемориъл“ | |
| 26 юни 1998 г. | Юниъндейл, Ню Йорк | „Насау Ветерънс Мемориъл Колъсиъм“ | |
| 30 юни 1998 г. | Монреал | „Молсън Сентър“ | |
| 3 юли 1998 г. | Квебек | „Колизе дьо Кебек“ | |
| 5 юли 1998 г. | Хамилтън | „Копс Колъсиъм“ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Top Video Sales // Билборд (52). 27 декември 1997 г. с. 74.
- ↑ Gold & Platinum – RIAA // Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка. Посетен на 1 май 2024 г. (на английски)
- ↑ Стейси Дженъл Смит. Singer gains insights in India, China // „Фремънт Трибюн“. 21 ноември 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ а б в г New Yanni Album Took a World of Work // „Орландо Сентинъл“. 5 декември 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ а б в Джонатън Карп. Yanni Detractors Say Concerts Sound Ominous for Taj Mahal // „Уолстрийт Джърнъл“. 20 март 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ а б в г д Хенри Чу. Yanni Opens the Door to the Forbidden City // „Лос Анджелис Таймс“. 30 май 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ Ан Хоузиър. Yanni on the spot // „Лас Вегас Сън“. 27 март 1998 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ Taj Mahal can weather Yanni concert // „Аризона Рипъблик“. 15 март 1997 г. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
- ↑ Yanni 1998 Tour Dates // setlist.fm. Посетен на 29 април 2024 г. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tribute (Yanni album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
