Направо към съдържанието

Храм на небето

Храм на небето
天壇
Карта Местоположение
ВидДаоистки храм
Местоположение Пекин, Китай
Изграждане1406-1420
Площ215 ha
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра881
РегионАзия и Океания
ТипКултурен
Критерииi, ii, iii
Вписване1998  (22-ра сесия)
Храм на небето в Общомедия

Храмът на небето (китайски: традиционен = 天壇; опростен = 天坛 | p = Tiāntán) е даоистки комплекс от храмови сгради, разположени в южната част на Централен Пекин. Комплексът е посещаван от императорите от династия Мин и Цин за годишните церемонии с молитви към Небесата за добра реколта.

Комплексът е построен от 1406 до 1420 г. по времето на император Юнг Ло, който е наредил и изграждането на Забранения град в Пекин. Разширен е и преименуван на Храм на небето по времето на император Цзя Цзин през 16 век. Той построява още 3 забележителни храма в Пекин: Храм на Слънцето (Temple of Sun, 日壇) – на изток, Храм на Земята (Temple of Earth, 地壇) – на север, и Храм на Луната (Temple of the Moon, 月壇) – на запад. Храмът на небето е обновен през 18 век по времето на император Цянлун. Това е и последното голямо обновяване на храм през императорската епоха.

Храмът е бил окупиран от Англо-френския съюз през Втората опиумна война. През 1900 г., по време на Ихетуанското въстание (Боксьорско въстание), Съюзът на 8-те държави (Eight Nation Alliance) окупира храмовия комплекс и го превръща във временен команден център в Пекин, което продължава 1 г. Окупацията осквернява храма и оставя сериозни поражения на сградите и градината. Съобщава се за кражби на храмови ценности и артефакти от хора на съюза. С падането на династия Цин храмовият комплекс е оставен на произвола на съдбата, което води до срутването на няколко зали през следващите години.[1]

През 1914 г. Юан Шъкай, президентът на Република Китай, изпълнява церемонията на Мин в храма като част от усилията му да бъде провъзгласен за император на Китай. През 1918 г. храмовият комплекс е превърнат в парк и за първи път отворен за обществеността.

Храмът на небето е записан в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и е описан като „шедьовър на архитектурния и релефен дизайн, който просто и графично илюстрира значението на космогонията за еволюцията на една от най-великите цивилизации на света...“ и е имал влияние върху архитектурата и дизайна в продължение на много векове.[2]

Околностите на Храма на небето в наши дни са много популярен парк за упражнения.


Panorama with the Hall of Prayer for Good Harvests in the center, viewed from the South
Panorama with the Hall of Prayer for Good Harvests in the center, viewed from the South

Храмът е разположен на 2,73 km² парк и се състои от 3 основни групи постройки, всичките построени според строгите философски изисквания.

  • Залата за молитви за добра реколта (Hall of Prayer for Good Harvests, 祈年殿) е величествена кръгла сграда, с 36 метра диаметър и височина 38 метра. Построена е на 3 равнища на мраморна основа, където императорът се е молел за добра реколта. Сградата е изцяло дървена, без използване на пирони. Оригиналната сграда е била опожарена от светкавица през 1889 г. Сградата е възстановена в сегашния си вид няколко години след инцидента.
  • Императорският небесен свод (Imperial Vault of Heaven, 皇穹宇) е кръгла сграда, изградена върху мраморна основа. Намира се на юг от Залата за молитви за добра реколта и я наподобява, но е по-малка. Обградена е от гладка кръгла стена, т.нар. Ехо стена (Echo Wall), която може да препредава звуци на далечни разстояния. Свързан е с Моста на алените стъпки (Vermilion Steps Bridge), който е дълъг 360 метра бавно издигащ се мост.
  • Кръглият олтар (Circular Mound Altar, 圜丘坛) е разположен на юг от Императорския небесен свод. Той е празна кръгла платформа на 3 равнища от мраморен камък, всяко от които богато украсено с издълбани фигури на дракони. Броят на различните елементи и орнаменти е равен на свещеното число 9 или кратен на него. Центърът на олтара е кръгла плоча, наречена Сърцето на небето (Heart of Heaven, (天心石) или Върховният Ян (Supreme Yang, (太阳石), където императорът се е молел за добро време. Благодарение на дизайна на олтара гласът на молещия се е бил отразяван от парапета и се създавал значителен резонанс, за който се предполагало, че помага на молещия се за връзката с небето. Олтарът е изграден през 1530 година от император Jiajing и е реконструиран през 1740 г.
Панорама от обратната страна на Императорския небесен свод (Imperial Vault of Heaven)
Панорама от обратната страна на Императорския небесен свод (Imperial Vault of Heaven)
Панорама на 3-те основни зали
Панорама на 3-те основни зали

Императорът и неговата свита 2 пъти годишно се местят от Забранения град през Пекин и се настаняват в храмовия комплекс, носейки специални роби и въздържайки се да ядат месо. Не е било позволено на обикновени китайски граждани да гледат тази церемония. В храмовия комплекс императорът лично се е молел за добра реколта. Върховата част от церемонията по време на зимното слънцестоене Dongzhi се е изпълнявала от императора на Земния хълм (Earthly Mount). Церемонията е трябвало да се изпълнява много точно, защото се е считало, че и най-малките грешки са знак за лоша поличба за цялата нация през идващата година.

Интериор на Залата за молитви за добра реколта

Земята е представяна чрез квадрат, а Небесата – от кръг; на различни места в храмовия комплекс има символи за връзката на Небесата и Земята, на кръга и квадрата. Целият храмов комплекс е ограден от 2 пояса стени.

Числото 9 представя императора и има значение при дизайна на Кръглия олтар: единична кръгла мраморна плоча е обградена от кръг от 9 плочи, след това кръг от 18 плочи и т.н., докато се стигне до 9-ия кръг с 9 по 9 (81) плочи.

Всички сгради на храма имат тъмносини плочки на тавана, символизиращи Небесата.