Тадж Махал

Тази статия е за сградата в Агра. За американския музикант вижте Тадж Махал (музикант).

---

Тадж Махал تاج محل / ताज महल
Изглед от юг
Местоположение в Агра27.175, 78.041944
Вид	Мавзолей
Местоположение	Агра, Индия
Архитект	Устад Ахмад Лахаури
Стил	Моголски
Изграждане	1632 – 1653
Височина	73 m
Площ	17 ha
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Taj Mahal
Регион	Азия и Океания
Тип	Културно
Критерии	i
Вписване	1983  (7-а сесия)
Тадж Махал в Общомедия

Тадж Махал (на урду: تاج محل; на хинди: ताज महल, МФА: [taːdʑ mɛɦɛl] – Корона на дворците) е мавзолей от бял мрамор на южния бряг на река Ямуна в индийския град Агра.

Поръчан е през 1632 година от моголския владетел Шах Джахан (управлявал от 1628 до 1658 г.) като гробница на любимата му съпруга Мумтаз Махал. По-късно в сградата е погребан и самият строител Шах Джахан. Гробницата е разположена в комплекс от 17 хектара, който включва още джамия и къща за посетители, както и парк, ограден от три страни с масивна стена.

Основното строителство на мавзолея е завършено през 1643 година, но довършителни работи продължават още 10 години. Смята се, че целият комплекс е напълно завършен към 1653 година, а стойността му е около 32 милиона тогавашни рупии (1,4 милиарда лева от 2015 година). В строителството участват към 20 хиляди работници под надзора на комисия от архитекти, ръководена от придворния архитект на владетеля Устад Ахмад Лахаури.

Тадж Махал е обявен за Обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 година, като „перлата на ислямското изкуство в Индия и един от срещащите всеобщо възхищение шедьоври на световното наследство“. Смятан е за най-добрия образец на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи, и за символ на богатата история на Индия. Тадж Махал привлича 7 – 8 милиона туристи годишно.

Предистория

Като млад принц Хурам, третият син на моголския владетел Джахангир, се жени за красивата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 година Хурам заема владетелския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 година при раждане на 39-годишна възраст. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал с построяването на неповторима мраморна гробница.

Изграждането на Тадж Махал е наредено от моголския владетел Шах Джахан през 1631 година, за да увековечи паметта на съпругата му Мумтаз Махал, персийска принцеса, починала на 17 юни същата година при раждането на тяхното 14-о дете Гаухара Бегум. Строителството започва през 1632 година и мавзолеят е завършен през 1643 година, а околните сгради и парка – пет години по-късно.

Шах Джахан и Мумтаз Махал

„Шах Джахан върху глобус“ „Шах Джахан върху глобус“   Художествено представяне на Мумтаз Махал Художествено представяне на Мумтаз Махал

Архитектура

Главният вход

Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости.

Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете ѝ страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният купол, висок 70 метра, наподобява огромна перла – Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви.

Тадж Махал се основава и доразвива архитектурната традиция на персийската и по-ранната моголска архитектура. Преки са паралелите с подобни тимуридски и моголски обществени сгради като Гур Емир (мавзолея на Тимур в Самарканд), Гробницата на Хумаюн, Гробницата на Итимад ид-Даула и строената от самия Шах Джахан джамия Джама в Делхи. Докато дотогавашните моголски сгради се строян типично от червен пясъчник, Шах Джахан популяризира използването на бял мрамор, инкрустиран с полускъпоценни камъни.

Мавзолей

Гробницата е централният елемент на целия мавзолеен комплекс Тадж Махал. Тя представлява голяма конструкция от бял мрамор, разположена върху квадратен постамент с ширина 95 метра и височина 6,7 метра до която се стига по голямо двойно стълбище. Гробницата е симетрична сграда с айван (входна арка), покрита с висок купол с декориран шпил. Както при повечето моголски гробници, основните архитектурни елементи са с ирански произход.

Основната конструкция е с форма на куб с отсечени ъгли, образуващи осмоъгълник с неравни страни и дължина на всяка от четирите дълги страни около 55 метра. Айванът е оформен от голяма арка, а от двете му страни се намират по два по-малки дъгови портала, разположени един над друг. Този мотив се повтаря и на отсечените ъгли на основния куб, като и четирите главни фасади са напълно симетрични. В главната зала на гробницата са разположени фиктивни саркофази на Мумтаз Махал и Шах Джахан, а истинските им гробове са на по-долен етаж.

Гробницата е оградена от четири минарета, по едно във всеки от ъглите на квадратния постамент, високи по 41,6 метра. Минаретата са леко наклонени навън: при земетресение те трябва да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяко от тях е изписана по една буква – Р, Х, М, Н – като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.

Галерия от Тадж Махал

Изглед от главния вход по изгрев Изглед от главния вход по изгрев   Четирите минарета, ограждащи гробницата Четирите минарета, ограждащи гробницата   Вътрешен вид на купола над гробовете Вътрешен вид на купола над гробовете   Фиктивните саркофази в главната зала Фиктивните саркофази в главната зала   Действителните гробове на долния етаж Действителните гробове на долния етаж   Главният купол, допълнителни куполи и шпилове по главните стени Главният купол, допълнителни куполи и шпилове по главните стени

Най-зрелищният елемент на гробницата е мраморният купол, който я увенчава. Той има височина от близо 35 метра, приблизително равна на ширината на основата му, и е подчертан от цилиндричен барабан с височина около 7 метра, върху който е разположен. Заради своята форма той често е наричан луковичен купол или амруд (гуавовиден купол). Върхът на купола е украсен със стилизиран лотос, който също служи да подчертае височината му. Върху формата на купола акцентират и четири по-малки куполовидни чатри разположени в ъглите му, които повтарят луковичната форма и завършващия шпил на основния купол. Техните колонадни основи са отворени към вътрешността на гробницата, пропускайки естествена светлина в нея. По короната на основните стени са разположени дълги декоративни шпилове (гулдасти). Лотосовият мотив от основния купол се повтаря по чатрите и гулдастите.

Шпилът на основния купол първоначално е изработен от злато, но в началото на XIX век е заменен с копие от позлатен бронз. Той е пример за интегрирането на традиционни персийски и местни индийски декоративни елементи. Шпилът завършва с полумесец, двата върха на който са обърнати към небето.

Външна украса

Външната украса на Тадж Махал е сред най-изящните в моголската архитектура. С промените на площта на повърхностите, декоративните елементи се изменят пропорционално. Те са изработени с боя, щукатура, инкрустации или изрязване в камък. В съзвучие със забраната в исляма на антропоморфните изображения, всички декоративни елементи попадат в някоя от трите категории – калиграфия, абстрактни форми или растителни мотиви. Част от тях са изписаните из целия комплекс цитати от Корана, като според съвременните изследователи те са подбрани от калиграфа Аманат Хан.

Кариграфията на Главната врата гласи: „О, душа, ти сега почиваш. Върни се към Бог в мир с Него и Той в мир с теб.“ Тя е създадена през 1609 година от Абдул Хак, на когото Шах Джахан дава прозвището Аманат Хан в знак на неговата „ослепителна виртуозност“. Край редовете от Корана в основата на вътрешния купол стои надписът: „Изписано от незначителния Аманат Хан Ширази“. Голяма част от надписите са изработени в шрифта сюлус с използването на инкрустация от яспис или черен мрамор върху бялата мраморна основа. По-високите надписи са малко по-едри, за да се намали визуалният ефект на отдалечеността им, когато са гледани от терена. Особено фина и изящна е калиграфията по мраморните кенотафи в гробницата.

Абстрактни форми са използвани навсякъде, особено по цокъла, минаретата, входа, джамията, джаваба и в по-малка степен по повърхностите на гробницата. Куполите и сводовете на пясъчниковите сгради са обработени с мрежа от инкрустирана боя, образуваща сложни геометрични форми. Пространството между много от спомагателните елементи е оформено с инкрустации във форма на рибена кост. В сградите от пясъчник е използвана бяла инкрустация, а в белия мрамор – тъмна и черна. Измазаните участъци на мраморните сгради са оцветени в контрастиращ цвят, създаващ сложна мрежа от геометрични форми. По подовете и алеите са използвани контрастиращи плочи или павета, образуващи мозаечни фигури.

По ниската част от стените на гробницата са разположени панели с реалистични барелефи на цветя и лиани. Белият мрамор е полиран, за да подчертае изключителната детайлност на релефите. Рамките на отделните панели, както и на фронтоните над арките, са украсени с флорентински мозайки със силно стилизирани, почти геометрични, лиани, цветя и плодове, изработени от жълт мрамор, яспис и нефрит, полирани и изравнени с повърхността на стените.

Детайли от външната украса

Постамент, купол и минаре Постамент, купол и минаре   Шпил с тамга на Моголската империя Шпил с тамга на Моголската империя   Калиграфия на персийски стихове Калиграфия на персийски стихове   Растителни мотиви Растителни мотиви   Огледалносиметрични плочки Огледалносиметрични плочки   Мраморна решетка джали Мраморна решетка джали   Калиграфия на аят от Корана Калиграфия на аят от Корана

Интериор

Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани – те са били предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва (съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната).

Интериорът на гробницата Тадж Махал далеч надхвърля обичайната за епохата декорация. Инкрустациите не са от флорентинска мозайка, а лапидарна инкрустация от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Вътрешното помещение е осмоъгълно с входове от всяка страна, макар че се използва само врата към градината на юг. Вътрешните стени са високи около 25 метра и преминават в окачен вътрешен купол, украсен със слънчев мотив. Осем арки обрамчват приземното ниво и, както при външните фасади, над тях е разположен втори ред арки, около средата на стената по височина. Четирите централни горни арки образуват балкони, чиито външни прозорци имат решетки джали, фино изрязани от мрамор. В допълнение към светлината от тях, помещението се осветява и от покривни отвори, покрити от малките ъглови чатри. Осмоъгълната мраморна решетка джали, обрамчваща кенотафите, е изработена от осем мраморни панела, прорязани в сложни форми. Останалите повърхности са инкрустирани с деликатни детайли от полускъпоценни камъни, образуващи преплетени лиани, плодове и цветове. Всяка стена на помещението е покрита с барелефи, лапидарни инкрустации и калиграфски панели, които повтарят, в умален вид, орнаментите от екстериора на комплекса.

Детайли от вътрешната украса

Цветя, изрязани в мрамор Цветя, изрязани в мрамор   Детайл на инкрустация от флорентинска мозайка Детайл на инкрустация от флорентинска мозайка   Деликатна решетка джали Деликатна решетка джали   Арки в джамията Арки в джамията   Инкрустирани орнаменти Инкрустирани орнаменти   Подова настилка Подова настилка   Детайл от джали Детайл от джали

Мюсюлманската традиция не позволява прекалена украса на гробовете. По тази причина телата на Мумтаз и Шах Джахан са поставени в проста крипта под главната зала, като лицата им са обърнати надясно, към Мека. Кенотафът на Мумтаз Махал е разположен точно в центъра на главната зала върху мраморен постамент с размери 1,5 × 2,5 m. Както постаментът, така и ковчегът, са инкрустирани с усложнени фигури от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Калиграфски надписи по ковчега идентифицират и възхваляват погребаната. На капака му има повдигната ромбовидна фигура, символизираща табла за писане.

Кенотафът на Шах Джахан се намира западно от този на Мумтаз и е единственият видим несиметричен елемент в целия архитектурен комплекс. Той е по-голям от този на съпругата му, но има същите елементи – по-голям ковчег на малко по-висок постамент, прецизно украсени с лапидарни инкрустации и идентифицираща погребания калиграфия. На капака е разположена традиционна скулптура на малка кутия за моливи. Кутията за моливи и таблата за писане са традиционни моголски погребални символи, използвани за декориране на ковчезите съответно на мъже и жени.

По страните на същинския гроб на Мумтаз Махал са калиграфски изписани Деветдесет и деветте имена на Бог. На гроба на Шах Дахан е изписано „Той отпътува от този свят за залата за пиршества на Вечността в нощта на двадесет и шести от месеца раджаб в година 1076 от Хиджра“.

Порта

Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани от долу нагоре.

Градина

Джамията

Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.

Джамия

От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.

Строителство

След приключване на двегодишен траур след смъртта на Мумтаз Махал, строителството на мавзолея започва през 1633 г. За място на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. Главният архитект на строежа се казвал Иса. Куполът на Тадж Махал бил направен с форма на сълза, която според Иса била сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса била Джаханара – най-възрастната дъщеря на Шах Джахан. Бракът ѝ, сключен по политически причини, носил само нещастие на принцесата и в процеса на съвместната си работа между Джаханара и Иса се родила истинската любов. 20 хиляди души работят тук в продължение на 21 години. След 21 дълги години на труд Тадж Махал бил завършен. Той олицетворявал истинската и чиста любов на Шах Джахан към съпругата му, но и любовта на Иса към Джаханара.

Последиците

Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за държавата и водят до сериозна финансова криза. Когато през 1658 г. се разнася вест за сериозно заболяване на Шах Джахан, четирима от синовете му незабавно си оспорват трона. Победителят Аурангзеб намира баща си оздравял, но узурпира властта и последните 8 години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал. Аурангзеб погребва баща си в мавзолея, въпреки че Шах Джахан е предвиждал да построи за себе си отделна голяма гробница.

В началото на XIX век британският генерал-губернатор планира да разруши Тадж Махал и да го продаде на парчета, като монументът е спасен единствено поради липсата на потенциални купувачи в Англия.

Туризъм

Тадж Махал привлича между 2 млн. и 4 млн. посетители годишно, включително повече от 200 000 от чужбина.

Повечето туристи посещават в по-хладните месеци – октомври, ноември и февруари. Замърсяващия трафик не е позволен в близост до комплекса и туристите трябва да стигнат до него или пеша от паркинга, или c електрически автобус.

Източници

• History of the Taj Mahal Agra // AgraHub.com, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-03-10. Посетен на 23 юни 2010.
• Ahmed, Akbar S. Islam Today: A Short Introduction to the Muslim World. I.B. Tauris, 1998. ISBN 978-0-85771-380-3. (на английски)
• Alī Jāvīd, Tabassum Javeed. World Heritage Monuments and Related Edifices in India, Volume 1. Algora Publishing, 2008. ISBN 978-0-87586-483-9. (на английски)
• Asher, Catherine B. Architecture of Mughal India. Cambridge University Press, 1992. ISBN 978-0-521-26728-1. (на английски)
• Agra – Taj Mahal // asi.nic.in. asi.nic.in, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-02-15. Посетен на 2015-03-04. (на английски)
• Chaghtai, Muhammad Abdulla. Le Tadj Mahal d'Agra (Inde), histoire et description comprenant en appendice le texte d'un ms. persan sur le Tadj provenant de la Bibliothèque nationale à Paris: thèse pour le doctorat d'Université présentée à la Faculté des lettres de l'Université de Paris. Éditions de la Connaissance, 1938. (на френски)
• Copplestone, Trewin. World architecture: an illustrated history from earliest times. Crescent Books, 1963. ISBN 978-0-517-35148-2. (на английски)
• Dutemple, Lesley A. The Taj Mahal. Lerner Publishing Group, 2003. ISBN 978-0822546948.
• Economic times article // economictimes.indiatimes.com. economictimes.indiatimes.com, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-05-29. Посетен на 2015-05-05. (на английски)
• Taj Mahal Mausoleum from Britannica // britannica.com. Encyclopaedia Britannica, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 2015-03-04. (на английски)
• Hasan, Parween. Review of Mughal Architecture: Its outline and its history // The Journal of Asian Studies 53 (4). November 1994.
• The Taj Mahal // Islamic Architecture, 2010. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 23 юни 2010.
• Khatri, Vikas. Greatest Wonders of the World. V&S Publishers, 2012. ISBN 978-93-81588-30-7. (на английски)
• Koch, Ebba. The Complete Taj Mahal: And the Riverfront Gardens of Agra. Thames & Hudson, 2006. ISBN 978-0-500-34209-1. (на английски)
• Taj Mahal // Treasures of the World. Public Broadcasting Service, 2015a. Архивиран от оригинала на 2015-02-16 February 2015. Посетен на 2015-02-07. (на английски)
• Visiting the Taj – calligraphy // Treasures of the World. Public Broadcasting Service, 2015b. Архивиран от оригинала на 2015-05-09. Посетен на 2015-02-07. (на английски)
• Sarkar, Jadunath. Studies in Mughal India. Calcutta M.C. Sarkar, 1919. Посетен на 2015-05-20. (на английски)
• Onion domes, bulbous domes // strombergarchitectural.com. strombergarchitectural.com, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-05-07. Посетен на 2015-03-04. (на английски)
• The Rauza (Tombs) in the Mausoleum // taj-mahal.net. taj-mahal.net, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-04-28. Посетен на 2015-05-05. (на английски)
• Creation History of Taj Mahal // tajmahal.gov.in. tajmahal.gov.in, 2017. Архивиран от оригинала на 2017-06-06. Посетен на 2017-10-19. (на английски)
• Taj Mahal Calligraphy // tajmahal.org.uk. tajmahal.org.uk, 2015. Архивиран от оригинала на 2016-12-01. (на английски)
• Tillotson, Giles Henry Rupert. Mughal India. Chronicle Books, 1990. ISBN 978-0-87701-686-1. (на английски)
• 'The Taj!' Exteriors // Official WebSite of Taj Mahal. U.P. Tourism, 2016. Архивиран от оригинала на 2016-05-31. Посетен на 2016-05-25. (на английски)

Вижте също

• Новите седем чудеса на света