Направо към съдържанието

Пъстрогуша завирушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Prunella collaris)
Пъстрогуша завирушка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Завирушкови (Prunellidae)
род:Завирушки (Prunella)
вид:Пъстрогуша завирушка (P. collaris)
Научно наименование
(Scopoli, 1769)
Разпространение
Пъстрогуша завирушка в Общомедия
[ редактиране ]
Пъстрогуша завирушка, Френски Пиренеи

Пъстрогушата завирушка[3] (Prunella collaris), също скална завирушка, е дребна пойна птица, от род завирушки (Prunella), принадлежащ към разред Врабчоподобни (Passeriformes), типична за високопланинските територии, която се среща и в България.[4] На някои езици птицата се нарича алпийска завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите. Характерна е с височинната си миграция, като прекарва лятото във високите области на планините, а през зимата слиза в полите им.[5]

Видът е включен в Закона за биологичното разнообразие.[3]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

На големина птицата е колкото чучулига. Тялото ѝ достига дължина около 15–18 cm, размахът на крилата е 18 cm, а теглото – около 40 g.[6] Оперението е сиво-кафяво по гърба, подобно на това на домашното врабче, но е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната – охреножълта и бялото петно на гушата липсва.[7] Има малка заострена човка.

Пъстрогушата завирушка е доверчива птица. Позволява на хората да се приближат на няколко метра от нея. Това вероятно се дължи на факта, че обикновено птицата живее на места, рядко посещавани от хората.[6][8]

Мъжките представители на вида пеят кацнали на земята, а песента им е подобна на тази на чучулигата.[6][8]

Пъстрогушата завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония.[7] Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен. За 2004 година гнездовата популация в Европа се оценява на 100 000-180 000 броя гнездящи двойки, което се равнява на 300 000-540 000 индивида. Континентът формира 25-49% от глобалния обхват на тези птици, откъдето се приема, че общият им брой се движи в диапазона 612 000-2 160 000 индивида.[4][9] Разпространението им извън Европа включва 100-10 000 гнездящи двойки и 50-1000 зимуващи индивида в Китай, 100-10 000 гнездящи двойки в Тайван, 100-10 000 гнездящи двойки в Япония и 100-10 000 гнездящи двойки в Русия.[9]

Известни са 9 подвида на пъстрогушата завирушка:[6][10]

  • Prunella collaris collaris
  • Prunella collaris erythropygia
  • Prunella collaris fennelli
  • Prunella collaris montana
  • Prunella collaris nipalensis
  • Prunella collaris rufilata
  • Prunella collaris subalpina – Балканска завирушка – ендемит, който се среща само на Балканския полуостров. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие и застрашен в европейски мащаб. Видът е включен в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).[11] Балканската завирушка е характерна за България като се среща в Рила и Пирин, също Централна Стара планина, мозаечно в Западни Родопи, както и в Западна Стара планина и Витоша[2].
  • Prunella collaris tibetana
  • Prunella collaris whymperi

Обитава скалисти терени над горната граница на горите – от 1800 до 4-5 хиляди метра надморска височина.[6][7] В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. Най-ниско в страната, макар и рядко е наблюдавана да гнезди под 1500 m н.в. – в национален парк „Централен Балкан“ и на връх Червен край Тетевен[2]. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета.[7] Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. Заселва се в близост до планински селища и се храни с отпадъците от бита.[8] Поради това често може да се види около ски курортите, височинните села и лифтовете.[5][6] По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание. Поради това може донякъде да се счита за птица-номад.[8]

Пъстрогушата завирушка е полезна птица. Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна – семена и дребни плодове.[7] Зимата търси храната си в близост до селища, горски хижи и хотели.

Prunella collaris erythropygia (Swinhoe, 1870)

Размножителният период е доста дълъг – започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава самецът пее през целия ден, за да привлече женска.[7][8]

Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на пъстрогуша завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък.[8] Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми.[7] Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният – от мъх, а облицовката – от суха трева, корени и вълна. Конструкцията му е твърде ненадеждна и ако се извади измежду камъните, обикновено се разпада.[8]

Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Инкубират се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители.[7] Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.[8]

  1. Prunella collaris (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в Червена книга на Република България. Пъстрогуша завирушка. Посетен на 10 март 2012
  3. а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-24.
  4. а б ((en)) Scopoli, 1769 The UICN Red List of Threatened Species/Prunella collaris
  5. а б ((en)) Birding Blogs/Alpine Accentors (Prunella collaris) in Tirol
  6. а б в г д е ((fr)) Ouseaux/Accenteur alpin
  7. а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.243
  8. а б в г д е ж з ((ru)) ARUS/Завирушка альпийская Архив на оригинала от 2011-12-28 в Wayback Machine.
  9. а б ((en)) Bird Life/Alpine Accentor Prunella collaris
  10. ((en)) Animal Diversity Web/Prunella collaris, alpine accentor
  11. Дирекция национален парк Централен Балкан/Балканска завирушка (Prunella collaris subalpina)