Направо към съдържанието

Домашно врабче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Домашно врабче
♂ Домашно врабче
Домашно врабче
♀ Домашно врабче
Домашно врабче
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Врабчови (Passeridae)
род:Врабчета (Passer)
вид:Домашно врабче (P. domesticus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Домашно врабче в Общомедия
[ редактиране ]
Passer domesticus domesticus

Домашното врабче (Passer domesticus) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae), разред Врабчоподобни (Passeriformes).

Дължина на тялото около 16 cm, размах на крилете 25 cm, тежи около 30 г. Един от най-многочислените видове птици. Има изразен полов диморфизъм, мъжкият е по-ярко оцветен и по-едър. Женската е с монотонно кафеникаво оперение. Неполовозрелите птици и от двата пола имат оперение подобно на женските. Домашното врабче е непрелетна пойна птица, макар че певческите му заложби са относително скромни.

Среща се по всички континенти, без Антарктида. Обитава всички типове човешки поселения, рядко се среща в дивата природа, където е изместено от сродния му вид Полско врабче.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Обитава всички типове постройки. Храната си търси по земята и по дърветата. Всеядна птица. Храни се със семена, плодове, дребни безгръбначни, насекоми, остатъци от човешка храна.

Обича да живее по борове, дъбове и брези. Храни се с червеи, трохи хляб, мравки, зърнени култури.

Домашното врабче е предимно моногамен вид, но често се наблюдава и полигиния.[2][3] Двойката често остава заедно през целия размножителен сезон, а понякога и за няколко години.[4] Врабчетата обаче често „изневеряват“ на половинките си и копулират и с други индивиди в резултат на което около 15% от яйцата са оплодени от мъжки извън брачната двойка.[5] Има сведения за кръстосване с полско врабче и испанско врабче, като мъжкият понякога привлича техните женски.

Гнезди в различни типове дупки, но е способно да изгради гнездото си и в клоните на дърветата. Дупките застила обилно със сламки, сухи растения, пух, пера от други птици. Ако е в клоните на дърво, гнездото е голямо и кълбовидно с отвор отстрани, сплетено от тънки клонки и сламки. Снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца яйца. Яйцата имат размери 23х15 мм. Мъти само женската или и двамата родители в продължение на 13 – 14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите ги хранят предимно с насекоми и смлени на кашица семена. Малките напускат гнездото след около 17 дни и родителите ги хранят още 1 – 2 седмици. Малките имат жълта кожна гънка около местата, където се свързват горната и долната част на човката. В годината могат да отгледат 2 – 3 люпила. Полова зрелост настъпва обикновено след една година.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 20 век се отбелязва спадане в числеността на домашните врабчета, която се дължи на смяната на типа постройки, намаляването на обичайната храна за вида и др.

  1. Passer domesticus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Иванов, Божидар. Фауна на България. Т. 30. Aves. Част III (Passeriformes). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-470-8. с. 211 – 217.
  3. Anderson 2006, с. 136 – 138
  4. Anderson 2006, с. 136
  5. Anderson 2006, с. 141 – 145
  • Anderson, Ted R. Biology of the Ubiquitous House Sparrow: from Genes to Populations. Oxford, Oxford University Press, 2006. ISBN 0-19-530411-X.