Чухал

	Чухал
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Совоподобни (Strigiformes)
семейство:	Совови (Strigidae)
род:	Чухали (Otus)
вид:	Чухал (O. scops)
	Научно наименование
	Otus scops (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Чухал в Общомедия
	[ редактиране ]

Чу̀халът или Евразѝйски чу̀хал (Otus scops) (малка ушата сова, кюхало) е граблива птица от разред Совоподобни. Среща се и в България.

Физическа характеристика

Чухалът е една от най-дребните сови.

Дължина на тялото: 19 – 21 см
Размах на крилата: 47 – 54 см
Тегло: 75 – 85 г

Фигурата му е стройна, с голяма глава. Държи тялото си изправено. Има добре развити къси „уши“ от пера, които понякога прилепват назад и не се забелязват добре. Ирисът му е яркожълт. Лицевият диск е непълен, светлосив, напръскан с нежни тъмнокафяви петна. Ограден е с тъмна „огърлица“ като полумесец. Клюнът е къс, извит и в основата – с издута восковица. Оперението на гърба варира от светложълтеникаво до сиво-кафяво, изпъстрено с тъмни надлъжни щрихи и светли закръглени петна. Отдолу тялото му е светлоръждиво с тъмни надлъжни резки по ствола на перата, по-широки по гърдите и хълбоците, често със светли напречни щрихи. Различават се две цветни фази: червеникаво-кафява и сива. Краката са непълно оперени.

Чухалът е труден за наблюдение, тъй като благодарение на маскировъчната окраска умело се прикрива. Най-често се установява по характерното обаждане на мъжкия – ясно и монотонно повтаряно „чуу“, което наподобява сигнали на радиолокатор.

Младите екземпляри са с по-светла окраска. Тъмните надлъжни резки отдолу на тялото са неясни, с повече напречни препаски.

Разпространение

Широко разпространен в Централна, Източна и Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия, Иран, Казахстан и Русия. Зимува в Африка на територията от Сенегал и Судан до Уганда и Кения и в югозападната част на Арабския полуостров.

В България се среща повсеместно до около 1400 метра надморска височина.

Обитава разредени широколистни гори с високи дървета, стари крайречни гори, единични дървета в открити пространства, залесителни пояси, градини и паркове в населени места.

Начин на живот и хранене

Чухалът е прелетен вид. До местата за размножаване долита през април. Миграцията зависи от състоянието на времето. При студено време почива и се задържа по прелетния път и се връща по-късно.

Още по време на пролетната миграция мъжките издават характерното си обаждане. През есента чухалът е мълчалив. Отлита през септември и октомври.

Хранителният спектър на чухала е разнообразен. Състои се от насекоми, многоножки, гущери, птици и бозайници. Най-голям дял заемат насекомите: бръмбари, водни кончета, пеперуди, гъсеници. За изхранването на едно люпило възрастните носят повече от 2000 насекоми. След тях са бозайниците, които са главно дребни мишевидни гризачи: обикновена полевка, домашна мишка, обикновена горска мишка, полска мишка, лешников сънливец. Поради малките си размери и слабите крака чухалът не може да се справя с по-едри бозайници. Следват птиците, които са допълнителна храна. Най-чести жертви са домашното и полското врабче, допълнени от други пойни птици: голям синигер, белогушо коприварче, червеногръдка, полска чучулига. Многоножките и гущерите са случайна храна. Вероятно когато няма успех с други жертви, чухалът прибягва до тях.

Погадките са продълговати с диаметър около 1 см и дължина 2 – 4 см. Съдържат предимно хитинови остатъци.

Размножаване

Чухалите образуват постоянни двойки. В началото на размножителния период мъжкият непрекъснато „чуха“. Той повтаря своето обаждане по 20 – 22 пъти в минута. Партньорите обичат да се притискат един в друг и да ровят оперението на другия с клюн.

Потомството се отглежда в закрити гнезда: хралупи, стари гнезда на свраки, врани, дневни грабливи птици, дупки по зидове и отвесни брегове. Заема и изкуствени гнездилки. Гнездото може да се използва няколко години последователно.

През май женската снася от 3 до 6 елипсовидни, гланциранобели яйца с тегло 15 – 16 г. Мъти само женската в продължение на 24 – 25 дни. Мъжкият охранява гнездото. Не се колебае да нападне дори човек. Женската също пази яйцата и не бяга при опасност. През целия период на мътене самецът се обажда през цялата нощ. Когато се излюпят малките, той прекъсва брачната си песен. Новоизлюпените малки са покрити с гъст бял пух, но не могат да поддържат постоянна температура и женската постоянно ги топли. Малките преминават и през младежко оперение (мезоптилно оперение).

През първите две седмици за изхранването се грижи само мъжкият. Той носи храна и я дава на женската, а тя я разпределя на порции. По-късно и женската започва да ловува. Те хранят малките през нощта в продължение на 6 часа, правейки от 75 до 105 курса. Всяко малко получава средно по 30 порции с общо тегло 20 – 30 г. Малките напускат гнездото на 21 – 25 ден. Родителите ги хранят докато навършат 40 – 45 дни и не започнат да летят добре. При недостатъчно храна и принудително гладуване е наблюдаван канибализъм. По-едрите пиленца изяждат най-малкото.

Допълнителни сведения

Подвидове

O. s. cycladum
O. s. cyprius
O. s. mallorcae
O. s. pulchellus
O. s. scops
O. s. turanicus

Природозащитен статус

IUCN Red list (Червен списък на световно застрашените животни) – Least Concern (LC) – Незначително засегнат
Закон за биологичното разнообразие – Приложение 3

Източници

↑ Otus scops (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

Симеонов, Симеон. 1988. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София
Спасов, Светослав, Й. Христов, С. Николов. 2006. Определител на широкоразпространените птици в България. БДЗП, София
Стери, Пол, Д. Флег. 1999. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис, София
Зауэр, Фридер. 2002. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель, Москва

Външни препратки

[1] Otus scops (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1]