Направо към съдържанието

Малък тритон на Шмитлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Lissotriton schmidtleri)
Малък тритон на Шмитлер
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Опашати земноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род:Малки тритони (Lissotriton)
вид:Малък тритон на Шмитлер (L. schmidtleri)
Научно наименование
Разпространение
Малък тритон на Шмитлер в Общомедия
[ редактиране ]

Малките тритони на Шмитлер (Lissotriton schmidtleri) са вид дребни земноводни от семейство Саламандрови (Salamandridae).

Разпространени са в северозападна Мала Азия и по-голямата част от Тракия, на територията на Турция, България и Гърция.[1][2][3] Ареалът им граничи с ареалите на близкородствените видове малък гребенест тритон (L. vulgaris) на север, гръцки малък тритон (L. graecus) на запад и малък тритон на Косвиг (L. kosswigi) на запад.[2]

Малкият тритон на Шмитлер е описан за пръв път през 1988 година от Кристофър Раксуърти като Triturus vulgaris schmidtleri, подвид на малкия гребенест тритон.[4] След като последвалите генетични изследвания показват, че малките тритони са видов комплекс от отделни еволюционни линии, през 2017 година малкият тритон на Шмитлер е обособен като самостоятелен вид.[5][6][2]

Видът се отличава от останалите видове в комплекса главно по вторичните полови белези на мъжките през размножителния период.[2] Външният му вид е много близък до този на малкия гребенест тритон, но мъжките са относително дребни, с дължина до 5 – 7 сантиметра. Гръбният гребен достига 2 и повече милиметра на височина и е назъбен. Краят на опашката е удължен, но не завършва с тънка нишка, както е при обитаващия съседен ареал малък тритон на Косвиг. Тялото е леко четвъртито, но няма дорсо-латерални гънки. Ципите на пръстите на краката са слабо развити.[4][3] Наблюдавани са педоморфни възрастни екземпляри.[7]

Към 2022 година Международният съюз за защита на природата не е оценявал самостоятелния природозащитен статус на малкия тритон на Шмителр. Тъй като ареалът му е значително по-малък от този на видовия комплекс като цяло, той вероятно би бил по-уязвим от него.[1][2]

  1. а б Wielstra 2015, с. 11 – 23.
  2. а б в г д Wielstra 2018, с. 252 – 259.
  3. а б Sparreboom 2014, с. 234.
  4. а б Raxworthy 1988, с. 753 – 763.
  5. Pabijan 2017, с. 1 – 12.
  6. Frost 2020.
  7. Bozkurt 2016, с. 158 – 162.
Цитирани източници