Направо към съдържанието

II Италийски легион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капитолийската вълчица
Символът на II Италийски легион на Антониниан на император Галиен

II Италийски легион pia fidelis (Legio II Italica pia fidelis) е римски легион.

Сформиран е през 165 г. по нареждане на император Марк Аврелий (заедно с III Италийски легион) за засилване на Дунавския регион. Легионът е стациониран до 170 г. в Далмация и до неговото разпускане през средата на 5 век непрекъснато в Норик.

Емблемата на легиона е Капитолийската вълчица, към която по времето на император Галиен се добавят основателите на Рим близнаците Ромул и Рем.

За сформирането (dilectus) на новите легиони в Горна Италия получават задачата Марк Клавдий Фронтон, Гней Юлий Вер и Тиберий Клавдий Прокул Корнелиан.

Легионът е първо под командването на Квинт Антисций Адвент, който през 168 г. е leg(atus) Aug(ustus) at praetenturum Italiae et Alpium.

Легионът участва 172 – 193 г. в маркоманската война с командири Тиберий Клавдий Помпеян и Публий Хелвий Пертинакс.

Легионът е стациониран в Ločica и през 174/175 г. заедно с Ала Антониниана (Ala Antoniniana) в лагера Албинг в Норик. През битките през т.нар. втората година на четиримата императори е верен на Септимий Север и затова получава името pia fidelis. През 193 г. легионът участва в похода на неговите войски към Рим.

През 205 г. легионът е стациониран в Лауриакум (днес Енс/Лорх в Австрия).

От 213 г. носи името Antoniniana и при Александър Север (222 – 235) Severiana. Между 213 и 234 г. легионът се бие с ютунгите.

II Италийски легион участва в дакийската война на мператор Максимин Трак (238 – 244) заедно с II Спомагателен легион.

През втората половина на 3 век вероятно участва в поход против готите на Долен Дунав, където е попълнен с нови наемници от Тракия. Епиграфски паметник за това идентифицира в Алмус Константин Иречек през 1879 г.[1]

Император Галиен дава на легиона за трети път почетното име Pia Fidelis и неговото пълно име става Legio II Italica VII pia VII fidelis (за седми път верен и лоялен).

През 312 г. голяма част от легиона тръгва с войската на Константин Велики и участва в Битката на Милвийския мост с Максенций и му помагат да се качи на трона.

Известни са 135 надписа, в които се споменават 157 участници от легиона.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

От легатите на легиона – от които някои са едновременно и управители на Норик – са известни:

Походи[редактиране | редактиране на кода]

  • 171 – 174: участие в Маркоманските войни на Марк Аврелий,
  • 208 – 211: една част (Vexillation) участва в Британския поход на Септимий Север,
  • 213: участие в Алеманската война на Каракала,
  • 215: нападение против квадите,
  • 234: защитни боеве против ютунгите,
  • 238 – 244: участие в Дакийската война на Максимин Трак през 3 век, една Vexillation се бие също против готите на Долен Дунав,
  • 253 – 260: преместен в провонция Африка proconsularis, за да състави отново разпуснатия там III Августов легион от Гордиан III,
  • 260: участие в Персийската война на Валериан I,
  • 260 – 268: легионът отблъска в Горна Италия нахлулите ютунги,
  • 270 – 275: участие в разгромяването на узурпацията на Зенобия от Палмира с командир Аврелиан,
  • 282: легионът помага при издигането на Кар за император,
  • 27 юни 310: победа против маркоманите при Прутинг/Розенхайм,
  • 312: частта (Vexillation) от Дивития се бие на страната на Константин в Битката на Милвийския мост против Максенций.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Petrovitsch, Legio II Italica. Forschungen in Lauriacum, Band 13. Gesellschaft für Landeskunde in Oberösterreich. Linz 2006, ISBN 3-902299-04-5,
  • Emil Ritterling, RE, XII,2, 1468, 1476, Legio (II Italica),
  • Gerhard Winkler (Epigraphiker), Noricum und Rom. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Teil II, Band 6, de Gruyter, Berlin/New York 1977, ISBN 3-11-006735-8, S. 232 – 235,
  • Gerhard Winkler, Legio II Italica; Das „Hausregiment“ von Lauriacum, in: Jutta Leskovar, Christine Schwanzar und Gerhard Winkler (Hrsg.), Worauf wir stehen. Archäologie in Oberösterreich, 2003, Kataloge des Oberösterreichischen Landesmuseums, Neue Folge, Nr. 195, 131 – 136.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]