325 г. пр.н.е.
Облик
(пренасочване от 325 пр.н.е.)
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
325 (триста двадесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Македонската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Велики решава да приключи с кампанията си на изток и назначава Питон за сатрап на голяма част от покорените земи покрай Инд.[1]
- През юли Неарх достига с флота Патала, която е център на приготовленията на Александър Велики за завръщането му на запад. Градът, който се намира на делтата на река Инд е превърнат в мощна крепост с добро пристанище. Царят разделя войската си на няколко отделни части и я изпраща на запад по различни пътища. Александър с част от силите си избира път по крайбрежието, който трябва да бъде предварително разузнат от флота.[1]
- Александрър поема с по-голямата част от войската си на запад през Гедрозия като по пътя подчинява някои племена и им назначава сатрапи.[2]
- Около настъпването на зимата и след тежък поход Алексансдър и армията достигат столицата на Кармания, където царят организира атлетически и музикален фестивал и разбира, че Неарх и флота са акостирали в Хармозея, който е главния пристанищен град на провинцията.[3] След това те продължават придвижването си на запад.
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Луций Фурий Камил (за II път) и Децим Юний Брут Сцева.
- Римляните водени от консула Брут нападат вестините като наказание за съюза им със самнитите.[5]
- Фурий ръководи кампанията в Самниум, но се разболява и е заменен от избрания за Диктатор Луций Папирий Курсор, който постига победа и принуждава самнитите да търсят и получат временно примирие.[5]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Аминта, македонски войник и сатрап на Александър Велики
Бележки:
- ↑ Годината е приблизителна.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 835
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 838
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 901
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 69