215 г. пр.н.е.
Облик
(пренасочване от 215 пр.н.е.)
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
215 (двеста и петнадесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- За Консули са избрани Луций Постумий Албин и Тиберий Семпроний Гракх.
- Избраният консул Албин е убит в битка преди да има възможност да встъпи в длъжност. Поради това за суфектконсул е избран Марк Клавдий Марцел, което представлява второто му избиране за длъжността в хода на кариерата му, но и той е принуден да се откаже от поста след като изборът е обявен за невалиден. Най-накрая за длъжността е избран Квинт Фабий Максим, който заема поста за трети път през кариерата си.[1][2]
- По предложение на народния трибун Гай Опий е приет закона Lex Oppia, който е първият от поредица закони срещу разкоша.[1]
- Консулите ръководят походи в Кампания и Самниум, където отвоюват няколко градове.[1][2]
- Ханибал не успява да завладее Нола и Куме.[1]
- Хаздрубал Плешиви извършва неуспешно нападение на остров Сардиния.[1]
- Посредством пратеници, цар Филип V Македонски започва преговори за съюз с Ханибал като предлага да атакува римските позиции в Илирия, но римляните разбират за това и изпращат претора Марк Валерий Левин с два легиона при Брундизий, за да пази от евентуален морски десант.[1][3]
В Испания
[редактиране | редактиране на кода]- Братът на Ханибал Хасдрубал Барка е пресрещнат и победен от братята Сципиони, Публий Корнелий Сципион и Гней Корнелий Сципион Калв, на юг от река Ебро, което осуетява намеренията му да поеме с картагенски подкрепления по суща към Италия.[2]
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Умира Хиерон II, който е наследен от своя внок Хероним, които изпраща пратеници за преговори с картагенците.[1]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Антиох IV Епифан, сирийски цар от династията на Селевкидите (умрял 163 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Хиерон II, древногръцки владетел на Сиракуза (роден 308 г. пр.н.е.)