193 г. пр.н.е.

<<		2 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

193 (сто деветдесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Римската република

Консули са Луций Корнелий Мерула и Квинт Минуций Терм.
Установено е търговското пристанище на Тибър т.нар. Емпориум (Emporium), a по нареждане на курулните едили Марк Емилий Лепид и Луций Емилий Павел към него е построена сградата нарична Портикус Емилия.^[1]
Наводнение унищожава два моста в Рим.^[1]
Преговори между римляните представлявани от Тит Квинкций Фламинин и пратеници на Антиох III в Рим се провалят.^[2] Селевкидският цар отказва да оттегли претенциите си за европейските (т.е. Тракийския Херсонес и Тракия) владения на бившето царство на Лизимах, чиито малоазийски владения са под негов контрол.^[3]
Делегации от гръцки и Йонийски градове се оплакват пред Сената от опасността, която според тях представлява Антиох за свободата им. Римски посланици са изпратени да настояват за оттегляне на Антиох от Европа.^[3]
Картагенски пратеници пристигат в Рим, за да се оплачат от дейността на нумидийския цар Масиниса и териториалния спор, която предизвиква тя. Сенатът изпраща комисия начело със Сципион Африкански, която да изследва въпроса, но въпреки това не се стига до решение.^[2]
Първи враждеби действия на лузитаните, ветоните и други племена срещу римската власт, което налага изпращане на подкрепления в Испания.^[2]

В Гърция и Мала Азия

Война в Пелопонес между Спарта и Ахейския съюз.^[2]
Етолийците изпращат посланици до Филип V, Набис и Антиох III с призиви за обединение срещу Рим.^[3]
Римските посланици Публий Сулпиций Галба Максим и Публий Вилий Тапул се отбиват в Пергам за консултация с цар Евмен II, след което продължават пътуването си към Ефес. Смъртта на сина на селевкидския цар, който също носи името Антиох, забавя преговорите с Антиох III, но веднъж щом започват те не успяват да постигнат промяна в отношението между двете сили. Претенциите на Антиох към европейските територии се запазват, а самият той започва военни приготовления.^[3]

В Египет

Клеопатра I, дъщеря на Антиох III, се омъжва за Птолемей V. Коилесирия, Финикия, и Юдея са поставени отново под птолемейски контрол като част от зестрата.

Починали

Антиох, син на Антиох III

Източници

↑ ^а ^б L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 448
↑ ^а ^б ^в ^г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 529
↑ ^а ^б ^в ^г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 130

[Richardson-1] а ^б L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 448

[Cambridge-2] а ^б ^в ^г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 529

[Venning-3] а ^б ^в ^г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 130

[1]

[2]

[3]