145 г. пр.н.е.

145 (сто четиридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

Консули са Квинт Фабий Максим Емилиан и Луций Хостилий Манцин.
Консулът Фабий получава командването в Далечна Испания, за да се сражава с лузитаните, но поради освобождаване от служба на ветераните от войните през 149 – 146 г. пр.н.е. разполага с неопитна армия и временно се стреми да избягва битки, а в негово отсъствие един от подчинените му е победен в битка.^[1]
Като управител на Близка Испания, Гай Лелий успешно отблъсква атаки на вожда Вириат.^[1]

Птолемей VI нахлува с армията си в Сирия и сключва съюз с Деметрий II Никатор, който се жени за дъщеря му Клеопатра Теа.^[2]^[1]
В Антиохия Птолемей отказва короната на Селевкидите.^[2]
Птолемей и Деметрий побеждават в сражение цар Александър I Балас, но Птолемей е ранен и умира. Деметрий остава единствен цар.^[2]^[1]
В Антиохия избухва бунт, а Диодот Трифон издига Антиох VI Дионисий за цар.^[2]^[1]

Птолемей VII управлява за кратко след смъртта на Птолемей VI, но е убит след като Птолемей VIII се завръща от Киренайка и се жени за сестра си и вдовицата на брат си Клеопатра II (която е и майка на Птолемей VII).^[1]

Птолемей VI, фараон на Древен Египет от династията на Птолемеите (роден 185 г. пр.н.е.)
Птолемей VII, фараон на Древен Египет от династията на Птолемеите (роден 152 г. пр.н.е.)^[3]
Александър I Балас, владетел от династията на Селевкидите

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 167
↑ ^а ^б ^в ^г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 539
↑ Или 144 г. пр.н.е.