192 г. пр.н.е.

<<		2 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

192 (сто деветдесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Римската република

Консули са Луций Квинкций Фламинин и Гней Домиций Ахенобарб.
7 март – Квинт Марций Рала освещава храма на Вейовис на Капитолия.^[1]
Наложени са глоби на лихварите.^[2]

В Гърция

Римски пратеници, сред които Тит Квинкций Фламинин пристигат в Гърция, за да осигурят лоялност сред съюзниците на Рим. Преторът Ацилий Серан е изпратен с флот. Фламинин осигурява верността на тесалийците.^[3]
Етолийците, които се разбунтуват срещу устроения от римляните мирен ред, опитват да овладеят Спарта, Халкида и Деметриас. При Спарта те се провалят, благодарение на бързата намеса на Ахейския съюз, дори след като са убили спартанския цар Набис, с Халкида те също търпят неуспех, но при Деметриас успяват, въпреки усилията на Фламини да убеди жителите на града да останат верни на Рим.^[4]
Етолийците призовават за помощ селевкидсйия цар Антиох III, който преминава по море от Азия в Деметриас, Гърция с войска от 10 000 войници пехота, 500 войници кавалерия и 6 слона.^[4] Той се среща с водачите на Етолийския съюз в Ламия и е обявен от тях за техен върховен командир.^[3]
Антиох изпраща посланици до ахейците, но Фламинин ги убеждава да останат верни на Рим. Междувременно Халкида е превзета и цяла Евбея преминава на страната на селевкидския цар.^[3]

Починали

Набис, последният цар на независима Спарта

Източници

↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 406
↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 530
↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 132
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 281

[Richardson-1] L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 406

[Cambridge-2] „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 530

[Venning-3] а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 132

[Cambridge1-4] а ^б „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 281

[1]

[2]

[3]

[4]