Лихварство

Лихварството е вид дейност, която може да бъде търговска дейност или такава по занятие, осигуряваща пари от един субект (кредитор) на друг (длъжник) срещу цена наречена сконто, включваща в себе си разходите по предоставяне на главницата, „цената на услугата“ и печалбата от дейността, които общо се калкулират в лихвата (виж и висока лихва, проста лихва и сложна лихва).

Терминология

В днешния разговорен език с термина лихварство се обозначава предоставянето на паричен заем от заемодател на кредитополучател срещу висок лихвен процент. Терминологично във финансово-правен аспект не се смесват понятията за лихварство и лихвоимство, като именно последното е заемане на парични средства срещу прекомерна лихва, а лихварството е уговорката или задължението за лихва по вземането, като самото съществуване на лихва по вземането се означава като лихвоимство.

Историческа справка

Шейлок – жесток лихвар, английска илюстрация от 19 век

Лихварството в света от по-ново време (след революциите в Европа) е институционализирано, като учрежденията или по-точно т.нар. кредитни учреждения които отпускат кредит срещу лихва по занятие са банките или друг вид кредитни институции. В България според действащото законодателство институции които могат да осъществяват кредитна дейност по занаятие са банките и дружествата за електронни пари.

През античността и средновековието лихварството е забранена дейност. Религията също укорява и възпрепятства лихварството, като християнството до Реформацията (виж тамплиери) и исляма не го допускат. По това време мирския светоглед го счита за аморален акт и то се преследва с цялата строгост на закона.

В изкуството лихварството също е подложено на низвергване и „анатемосване“. Световната литература е съхранила образите на Шейлок от „Венецианския търговец“ на Шекспир и старицата еврейка-лихварка Альона Ивановна от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, която бива съсечена с оръдието на престъплението (брадва – виж фасции) на главния герой от романа – Радион Разколников.

Наказуемост за лихварство

В някои страни лихварството се преследва като престъпление. В Иран и Пакистан е забранено, а в Германия се наказва с до 3 години лишаване от свобода, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от 6 месеца до 10 години.

Лихварството в българските земи и в България

По време на Възраждането, изведнъж при управлението на реформатора Абдул Меджид I (с Валиде султан Безмиалем) Османската империя задлъжняла много. Естествено това се обяснявало с необходимостта от разходи за реформите и за наемната войска заменила ликвидирания безпощадно еничарски корпус (която се представила зле по време на Освобождението) през 1826 г. и т.н. Този „оздравителен процес“ и на финансите в Османската империя допълнително отчуждил предприемчивите българи от империята и ускорил протеклите процеси по разлагане на империята на народностно ниво. Първите мерки за ограничаване на непознатото по нашите земи дотогава лихварство са взети от Мидхат паша, който в средата на 60-те години инициира създаването на мрежа от земеделски каси.

В България след Освобождението била изградена модерна банкова система която изпълнила обществената потребност по набиране и отпускане на парични средства. Същевременно модерното за онова време българско законодателство ограничавало възможностите за отпускане на кредити при висока или непосилна лихва на нуждаещите се в края на 19 век и началото на 20 век. Въпреки това, до началото на 20 век лихварите остават основен кредитодател, най-вече за по-бедните земеделци. Причините за това явление били по-строгите изисквания за обезпечения към земеделските производители и липсата на интерес към краткосрочно кредитиране у банките, както и по-персоналното отношение на лихварите, които били по-склонни към многократно разсрочване на високолихвените кредити, отколкото вложения в по-сигурните но недотам доходоносни земеделски предприятия.

Въпреки стремежа към ограничаване на лихварството в България, към края на 19 век обемът на кредитите, отпуснати от лихвари, се оценява на 80 – 90 милиона лева (за сравнение, активите на Българската народна банка по това време са 127 милиона лева).

Галерия

• 
  Изгонване на търговците от храма (гравюра от Лукас Кранах – 16 век)
• 
  Знакът за лихва от 15 век
• 
  Знакът за лихва от 17 век
• 
  Знакът за лихва от 18 век до днес

Източници

• ЗА ЛИХВАРСТВОТО, ЛИХОИМСТВОТО Архив на оригинала от 2014-03-08 в Wayback Machine.

И ЧЛ. 252 НК (Списание „Адвокатски преглед“, кн. 10 – 11/2010 г.)

• Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5.

Вижте също

• Банка
• Финансова пирамида
• Лихва

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ростовщичество“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​