167 г. пр.н.е.

<<		2 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

167 (сто шестдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Римската република

Консули са Квинт Елий Пет и Марк Юний Пен.
В Рим пристигат делегации от различни източни държави, които изказват поздравления за победата и падението на Персей Македонски. Решено е в Македония и Илирия да бъдат създадени свободни републики, които да плащат част от предишните данъци на Рим, срещу което да получават защита^[1]
Амбициозният претор Марк Ювенций Тална агитира за обявяване на война на Родос, но намеренията му са осуетени след реч на Катон Стари.^[1]^[2]
Сенатът нарежда на Родос да освободи Кария и Ликия, включително градовете Кавн и Стратоникея, които дотогава осигуряват внушителния годишен приход от 120 таланта злато за родоската хазна.^[2]
Рим предава Делос на Атина под условието островът да стане свободно пристанище, а това се оказва допълнителен удар срещу Родос, който впоследствие губи, поради пренасочване на трафика, годишни приходи от пристанищни такси възлизащи на 140 таланта злато.^[2]
Оправданията на тракийския цар Котис IV, че е помагал на Персей само под принуда са приети от римските власти и задържания като заложник негов син е върнат.^[3]
27-29 ноември – тридневен триумф на Луций Емилий Павел Македоник за победата над цар Персей.^[4]
1 декември – триумф на Гней Октавий за морска победа на Персей.^[4]

На Балканите

Македонското царство е разделено от Емилий Павел и десетчленна сенаторска комисия на четири републики с центрове Амфиполис, Тесалоника, Пела и Пелагония.^[1]^[5]
По нареждане на Сената Емилий Павел разграбва и разрушава 70 населени места в Епир и продава в робство 150 000 души (според Полибий), предимно Молоси.^[5]
Луций Аниций Гал и петчленна сенаторска комисия разделят владенията на илирите на три.^[5]
В Рим са депортирани можество от неговите гръцки опоненти включително 1000 ахейци, сред които е Полибий.^[3]^[6]

В Азия

Започва Въстанието на Макавеите срещу Селевкидите.

Починали

Гай Клавдий Пулхер (консул 177 пр.н.е.), римски политик

Източници

↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 152
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 337
↑ ^а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 153
↑ ^а ^б Fasti Triumphales
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 317
↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 534

[Venning-1] а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 152

[Cambridge-2] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 337

[Venning1-3] а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 153

[Fasti-4] а ^б Fasti Triumphales

[Cambridge1-5] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 317

[Cambridge2-6] „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 534

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]