163 г. пр.н.е.

163 (сто шестдесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

Консули са Тиберий Семпроний Гракх (за II път) и Марк Ювенций Тална.
Сенатът отхвърля молбата на селевкидския заложник Деметрий да се завърне в родината си и да управлява като римски клиент. Вместо това в Сирия е изпратена делегация от Гней Октавий, Спурий Лукреций и Луций Аврелий, които да помогнат на новото управление.^[1]
Прогоненият от Египет, Птолемей VI пристига в Рим, за да търси помощ за възстановяването си на трона. С помощта на Деметрий е издействано изпращане на комисия от сенатори, която впоследствие урежда (подпомогната от въстание в Александрия насочено срещу Птолемей VIII) Птолемей VI да си върне властта в страната, а Птолемей VIII да управлява Киренайка.^[1]

Антиох IV Епифан умира и е наследен на трона от малолетния си син Антиох V Евпатор, но реалната власт е поета от регента Лизий.^[1]^{[notes 1]}
Антиох V дава на евреите всички привилегии, с които са се ползвали преди.^[2] Първосвещеникът Менелай е екзекутиран и заменен от Алким.^[2]
Лизий побеждава претендента за мястото му на регент Филип.^[2]
Ариарат V става цар на Кападокия.^{[notes 2]}

Тиберий Гракх, римски политик и реформатор (умрял 133 г. пр.н.е.)
Марк Емилий Скавър, римски политик, изтъкнат оптимат и оратор (умрял 89 г. пр.н.е.)

Бележки:

↑ Според „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“ годината на тези събития е предишната 164 г. пр.н.е.
↑ Според „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“ смъртта на Ариарат IV и възкачването на Ариарат V става през 164 г. пр.н.е.

↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 154 – 155
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 535