Янурен
| Янурен Γιαννούλη | |
| — село — | |
 | |
  Янурен  Янурен  Янурен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 276 души (2001) |
| Янурен в Общомедия | |
Янурен (на гръцки: Γιαννούλη) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Софлу.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра западно от центъра на дем Софлу – град Софлу.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Янурен е българско село в Софлийска кааза на Одринския вилает на Османската империя.
Деляло се е на 4 махали: Патешова, Гидикова, Берова и Шумагелова. Църквата на Янурен „Свети Архангел“ е строена през 1840 г. и преминава към Българската екзархия веднага след учредяването си. Свещеник е бил отец Рига от селото. След него е ръкоположен синът му Апостол Ригов, по-късно Яко Апостолов и последен до опожаряването на църквата през 1912 г. е Апостол Георгиев. Българско училище е открито също през 1840 г. с учител Илия Фотев от Свиленград. Сграда на училището се строи през 1867 г. Съборът на селото е бил на 21 ноември, Архангеловден. Бойчо Грозев (Болния) е бил като войвода на селото до Освободителната война 1878 г., когато Янурен има 1500 българи в 350 къщи. През септември 1878 г. около 300 семейства са принудени по насилствен начин да се изселят в България.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 96 български екзархийски семейства.[1]
През 1912 г. църквата е опожарена от турски башибозук. Българското население на Янурен е подложено на геноцид през лятото на 1913 г. Димитър Шалапатов описва повече за създаването и унищожаването чрез геноцидни практики на селото в своята книга „Българските християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия“. В нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. селото е нападнато от турците първо на 4 юли 1913 г., после на 6 юли 1913 г. и накрая с артилелия на 7 юли 1913 г. На 8 юли 1913 селото е ограбено и опожарено от турската войска на Османската империя. Оцелелите жертви на геноцида търсят спасение от европейските консули в Дедеагач (дн. Александропулис), но биват предадени на османските сили, за да бъдат отведени в робство по кървавия път към Мала Азия заедно с над 30 хиляди българи от околните села. Много от тях са избити и изнасилени по пътя. Все пак 96 български семейства се завръщат и заселват по родните си места. За 7 години селото възстановява 85 къщи и наброява около 500 жители. До 16 май 1920 г. селото остава в пределите на България.
Януренци се отличавали със своите традиции, бит и носии.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янурен
Апостол Попгеоргиев (1835 – 1912), български свещеник в Сливен от 1867 година[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ М. Велева, Евг. Лепавцова. Български народни носии. Том ІV, български народни носии в Южна България през ХІХ и първата половина на ХХ век. Издателство на БАН, София, 1988.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Изселването от село Янурен. Златко Петков Бобчев – вестник „Тракия“, 16 април 1992 г., стр. 7.