Юрдан Теодоров
| Юрдан Теодоров | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
Юрдан Хаджипетков Теодоров или Тодоров е български общественик и търговец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Юрдан Теодоров е роден през 1848 година в Елена, в семейството на богатия търговец хаджи Петко Хаджитодоров. Племенник е на просветителя Иван Момчилов. Завършва Даскалоливницата, след което се записва в Робърт колеж в Цариград, който не завършва поради здравословни причини.
През 1876 година е назначен от османските власти за член на Търновския окръжен съд. След потушаване на Априлското въстание е включен в Извънредната комисия, която съди въстаниците от Търновски санджак. Помага на мнозина да се спасят от смъртно наказание.
След Освобождението е първи кмет на Елена, а след това – губернатор на Русенска губерния. Приближен е до Консервативната партия.[1] При Режима на пълномощията е член на Държавния съвет. Изпълнява специални правителствени мисии, свързани с ограничаването на изселването на турци от България, както и изкупуване в полза на държавата на земи на изселващи се турци от Кюстендилско.[2] През 1882 и 1883 година отклонява покани да заеме министерски пост.[3]
След смъртта на баща си през 1884 година се завръща в Елена[4], откъдето управлява наследения бизнес – селскостопанско производство, банкерство и други. Тодоров е дългогодишен член на ръководството на еленското читалище „Напредък“, включително и негов председател. Народен представител от Елена е в І, ІІ и ІV Обикновено народно събрание.[5] На изборите за IX обикновено народно събрание през ноември 1896 година не е избран поради манипулациите от страна на властите, но през 1901 година е депутат в XI обикновено народно събрание.[6]
Макар и приближен до различни партии в различни периоди от живота си, Юрдан Тодоров не членува в нито една. Политически, той е русофил. През 1896 година пише до д-р Кръстьо Кръстев
| „ | Преди всичко че не съм бивал върл партизанин, освен на двуглавото птиче, което освободи България, нъ все пак винаги най-далеч съм бил от Стамболова от началото до края. В него аз виждах най-големия тиранин на света...[7] | “ |
През 1897 година, в отговор на политически нападки за участието му в съденето на участници в Априлското въстание, издава книгата си “Възпоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново".[8]
Юрдан Тодоров е баща на писателя Петко Тодоров, философа Христо Тодоров и любимата на Яворов Мина Тодорова.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бащата на Петко Ю. Тодоров бил царят на град Елена, Сега, 16 октомври 2004
- ↑ Василев, Васил Т. Да имаш човек в парламента, Адвокатски преглед, 12/2014, с. 17[неработеща препратка]
- ↑ Пиндиков, Александър. За Юрдан Хаджипетков Тодоров (Тедоров) и неговите „Възпоменания...“, в: Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджакпрез 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 12.
- ↑ Юрданчо паша спасил Габрово от турците, Труд, 14.05.2011[неработеща препратка]
- ↑ Иванов, Мартин. Мрежовият капитализъм: Българската търговска банка и нейните сродни дружества 1890 – 1914 г., София 2010, с. 486.
- ↑ Пиндиков, Александър. За Юрдан Хаджипетков Тодоров (Тедоров) и неговите „Възпоменания...“, в: Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджакпрез 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 16 – 17, 27.
- ↑ Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 190.
- ↑ Гърдев, Борислав. Предизборни страсти подтикват Юрдан П. Теодоров за неговите „Възпоменания“, liternet.bg, посетен на 2 ноември 2015 г.
