Шихани

Шихани Шиханы
— град —
Станция за засичане на ядрени взривове
Шихани 52.116667, 47.2
Страна	Русия
Федерален окръг	Саратовска област
Район	Волски район
Площ	9,842 km²
Надм. височина	210 m
Население	5414 души (2020) 550 души/km²
Кмет	Андрей Татаринов
Основаване	началото на 1820-те години
Град от	1996
Закриване	1 януари 2019
Пощенски код	412950
Часова зона	UTC+4:00
Официален сайт	zatoshihany.ru
Шихани в Общомедия

Шихани (на руски: Шиханы) е град в Саратовска област на Русия, разположен на десния бряг на река Волга. Образува муниципалитет със статут на градски окръг, в който е единственият населен пункт. Включва Шихани-1, Шихани-2, Шихани-4 и Шихани-5, които отстоят на няколко километра един от друг. Между 1997 и 2018 г. има статут на затворен град.

Наименование

Предполага се, че името на града произхожда от думата „шиханами“. Така са се наричали принадлежащите към крайбрежието на Волга ниски планини.

Друг вариант за произхода на името е съставна дума от „ши“ и „хан“. В превод от тюркски ши означава вятър, а хан – владетел. По този начин името на града придобива значението „владетел на ветровете“.

География

Територията на общината е разположена на вододела между реките Терса и Терешка на 210 м надморска височина. Заема част от висока, хълмиста равнина, силно разчленена от гъста мрежа от малки реки, дерета и оврази. На запад градът граничи с дефилето Лисий, на север достига до автомобилния път Волгоград – Сизран, а на юг се доближава плътно до стара, широколистна гора.

В административните си граници муниципалитетът заема площ от 984,2 ха, а населението му наброява 5414 души. Разстоянието до град Волск е 20 км, а до Саратов – 130 км. По пътя до Шихани са разположени няколко контролно-пропусквателни пункта.

Символика

Гербът на Шихани представлява традиционен хералдически щит, на който е изобразен степен мармот, застанал на един от трите зелени хълма (шихани), които дават името на града. В горния ляв ъгъл е включен гербът на Саратовска област – три сребристи чиги, разположени на 120° една спрямо друга, опрели главите си в центъра. Тези изображения представят оригиналността на животинския свят и естествения пейзаж на района.

Знамето на Шихани е правоъгълно, съставено от три хоризонтални ивици – голямо бяло поле, под което са подредени синя и зелена лента. Бялото поле, на което е изобразен гербът на града, е 4 пъти по-широко от останалите две. Височината на герба заема 2/3 от височината на бялата ивица.

История

Шихани-1 (Волск-17) е основан в началото на 1820-те години, когато територията е била заета от имението на граф Василий Орлов-Денисов, генерал, герой от Френско-руската война от 1812 г. Шихани-2 (Волск-18) започва развитието си през 1930-те години.

През 1938 г. Шихани е обявен за селище от градски тип, а през 1996 – за град. На 26 октомври 1996 г. е включен в категорията „Градове с регионално значение в Саратовската област“. През 1997 г. получава статут на затворен град и достъпът до него за руснаци става със специален пропуск, а за чуждестранни граждани е забранен. Забранени са и полетите над него на каквито и да е летателни апарати. С указ на президента от 17 юли 2018 г. статутът на затворен град е отменен. Със заповед на Путин от 1 януари 2019 г. е закритата и самостоятелната административно-териториалната единица Шихани.

През 1932 г. в Шихани е построена жп гара, осигуряваща възможност за достъп до град Саратов с влак. В края на 30-те години на 20 век е изграден Дворецът на културата, който последователно носи имената „Дом на Червената армия“, „Дом на Съветската армия“, а през 1980-те години – „Двореца на културата „Корунд““. В края на 1930-те години започват да се строят каменни и панелни жилища. Изградени са първата 4-етажна жилищна сграда, болница и пожарна.

През периода 1960 – 1990 г. градът се развива много бързо. Появяват се нови предприятия и организации и е изградено голямото предприятие „Държавен институт по технологии на органичния синтез“, който привлича много нови специалисти и работници. Предполага се, че в него са разработени 4-те групи отровни вещества, придобили публичност с общото название „Новичок“. Това води до бум в строителството на жилища и обществени сгради.

Население

От 1990 г. до днес населението на града намалява двукратно. Максимума си достига през 1998 г., когато в града живеят 13200 човека. През 2020 г. то наброява само 5414 души. Почти половината от населението са пенсионери, а малко над 1000 са деца. Останалите работят в публичния сектор или отиват на работа в Саратов и Москва.

Медицински прибор за химическо разузнаване (Музей на 33-ти Централен научно-изследователски институт на Министерството на отбраната)

Численост на населението по години

1939 г.	1959 г.	1970 г.	1979 г.	1989 г.	1998 г.
5700	6000	8800	10300	12800	13200
2000 г.	2001 г.	2003 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.
8400	8300	6700	6500	6400	6300
2008 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.
6200	6000	6100	5900	5800	5800
2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.
5800	5700	5700	5600	5500	5414

Градска среда

Днес на територията на общинския район Шихани има повече от 100 жилищни сгради, около 20 магазина за хранителни и нехранителни стоки, пазар, отдел за социално подпомагане, пенсионен фонд, съд, полиция, медицинско звено, детска градина, училище, младежка спортна школа, поща, военно поделение, противопожарна служба и различни малки предприятия.

След разпадането на СССР започват да се появяват първите частни химически лаборатории, създадени от изследователски екипи, напускащи института – „Ноосфера“, „Химстар“, „Фаина“, „Рантекс“ и други. Някои от тях се занимават с производство на лекарства, като препарати против рак на кръвта, диабет и т.н. Почти никоя от тях не оцелява, до днес остава само „Група Фокина“. В нея работят 34 човека и произвеждат десетки тонове лекарства. Компанията се фокусира върху разработването на нови дезинфектанти и лекарства за нуждите на птицевъдството и говедовъдството, например срещу африканска чума и антракс.

Териториално устройство

Градът се състои от две основни части – същинският град Шихани-1 (Волск-17) и военното градче Шихани-2 (Волск-18). Към него принадлежат още Шихани-4 (Волск-15), където е разположен арсенал и Шихани-5 – институт, в който по съветско време е разработвано химическо оръжие.

Шихани-1

Щихани-1 (Волск-17) е същинският град. В него се намира клон на Държавния изследователски институт по органична химия и технологии (ГосНИИОХТ), създаден през 1960 г. Това е бившият Държавен институт по технологии на органичния синтез (ГИТОС), който днес принадлежи на Министерството на промишлеността и търговията. Производствените сгради, съоръженията и инженерно-техническите мрежи на предприятието са разположени на индустриална площадка с площ от 86,14 хектара. През 1992 г. става независим институт по технологии за органичен синтез със завод за изпитвания. По съветско време предприятието е градообразуващо. Според спомените на жителите, почти на всеки 6 месеца в селището се строи по една нова висока сграда, за сметка на института.

Това продължава до 1993 г., когато Русия подписва Международната конвенция за химическите оръжия. Предприятието изпада в криза, а водещите учени започват да напускат града. От 3500 служители в него остават само 500. През 2004 г. започва производство по несъстоятелност и 4 години по-късно ГИТОС е заличен от Единния държавен регистър на юридическите лица. Разработват се планове за пълното унищожаване на секретния обект и производствената база. Започва разрушаването на сградите, свързани с разработки на токсични вещества и оборудването към тях. През септември 2017 г. ръководителят на държавната комисия докладва на президента за предсрочната ликвидация на 40 000 тона нервнопаралитични и кожнообривни бойни отровни вещества.

Шихани-2

Учения на военнослужещи от бригадата за радиационна, химическа и биологична защита на полигона в Шихани

Мобилен полеви команден пункт по време на учения в Шихани

Шихани-2 (Волск-18) е строго охранявана територия, към която спадат Шихани-4 и Шихани-5. Намира се на 2 км от Шихани-1. През 1928 г. на това място се създава Изпитателен обект „Томка“ – германско-съветски военен полигон за химически изпитвания. На него се разработват техники за използване на химически бойни оръжия. Първоначално функциите на технически персонал са изпълнявани от войници от Червената армия, а с изследванията са ангажирани германци с опит в газови атаки. Пет години по-късно чуждестранните химици са помолени да напуснат страната и мястото им е заето от руски специалисти. По-късно, след изпълнението на специална задача в Афганистан, химиците от Шихани-2 са номинирани за различни държавни награди.

Шихани-2 има собствен контролно-пропускателен пункт и територията му е внимателно охранявана. На входа се претърсват всички автомобили, проверяват се документите на шофьорите и пътниците. В него са дислоцирани бригада за радиационна, химическа и биологична защита и един полк за откриване и разузнаване на ядрени експлозии.

В Шихани-2 има 27 пететажни сгради, баня, военна болница, поликлиника, дом на офицерите с киносалон, 3 детски градини и училище. През 2004 г. е открит филиал на московската Съвременна хуманитарна академия.

Шихани-4

Шихани-4 (Волск-15) е изолиран военен град със собствен контролно-пропускателен пункт и управление, ограден с бодлива тел. Разположен е в гората, на 4 км от Шихани-1 и на 12 км от Шихани-2. В него живеят само 200 – 300 души. Занимават се с охрана и поддръжка на арсенала на войските за радиохимична и биологична защита. В арсенала са изпитвани химическите оръжия от Шихани-2. Там се намират и служебните жилища на сътрудниците на полицията и Министерството на извънредните ситуации.

През 1960 г. в Кисельовското дере, близо до арсенала, са заровени 3200 тона адамсит – задушливо бойно отровно вещество, действащо върху дихателните пътища. През 1990-те, според различни източници, обемът само на сълзотворните и кожнообривни вещества достига около 3400 тона, включително и газът CS, който е използван за разпръскване на участниците в събитията в Тбилиси през 1989 г.

Шихани-5

Шихани-5 – в него се намира 33-ти Централен научно-изследователски институт на Министерството на отбраната. Сградите са разположени зад двуметрова бетонна ограда и в него продължават разработването и изпитването на бойни отровни вещества. Провеждат се уникални полеви експерименти с различни токсични вещества и мощни отрови в рамките на Конвенцията за забрана на химическото оръжие. По време на СССР там са разработени над 20 силнодействащи отрови. В него има 40 лаборатории и работят над 100 доктора и кандидати на науките. Завършват се по 100 – 120 изследователски проекта годишно и се издават над 10 патента. Според британското разузнаване експериментите с нови бойни отровни вещества продължават, макар и в минимални дози.

Според британските власти и вестник „Таймс“ там е създаден нервно-паралитичния препарат „Новичок“, с който са отровени Сергей и Юлия Скрипал. Експертът по химически оръжия Хамиш де Бретън-Гордън преценява аргументите на английската кралска разузнавателна служба като убедителни – според тях промишлени резерви на „Новичок“ в Шихани вече няма, но са останали само съвсем малки количества.

Ръководителят на Държавната комисия по химическо разоръжаване в Русия официално твърди, че цялото производство в Шихани е спряно и в лабораториите там никога не са съхранявани количества от газа „Новичок“, като отхвърля даже неговото съществуване въобще. Според правителството днес в него се занимават с преработка на запаси от използвани трансформаторни масла, термична обработка на нефтохимични утайки и преработка на агроиндустриални пестициди, които не се търсят в селскостопанския сектор.

Въпреки това обаче, територията му е заобиколена от двоен периметър за сигурност. На първия контролно-пропускателен пункт пази ведомствената охрана на Министерството на промишлеността и търговията, а на втория – войници от Руската армия.

Външни препратки

• Шиханы: жизнь после Новичка