Щит
- Вижте пояснителната страница за други значения на Щит.
Щитът е древно ръчно защитно оръжие във вид на кръгла или правоъгълна плоскост от метал, дърво, кожа и др.,[1] предназначено за посрещане на удари и стрели.
В Европа щитовете се използват широко за военни цели до 17 век, когато огнестрелните оръжия намаляват значително ефективността им. Трябва да се отбележи, че в редица други части на света, например в Северна Америка и Африка щитовете се използват от местното население до XIX век, като служат доста ефикасно за защита от куршуми от гладкоцевни оръжия и стават неефикасни едва през втората половина на XIX век, когато се появява нарезното оръжие със задно пълнене.
Видоизменени щитове, устойчиви на куршуми, се използват и днес от полицията в много страни по света.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Най-старите форми на щит са използвани за защита от атаки с оръжия за ръкопашен бой като мечове, брадви и боздугани или за прикритие от далекобойни оръжия като камъни и стрели. С течение на времето и развитието на обработката на материали започват да се използват най-различни щитове, изработени от кожа, ратан, дърво или метал. Много от оцелелите от древни времена метални щитове са по-скоро церемониални, например щитовете тип Йетхолм (Yetholm-type) от бронзовата епоха или щитът от Батърси от желязната епоха.[2] Други оцелели екземпляри са германски дървени щитове от периода 350 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр., запазени в датските блата.
Леко въоръжените войници от Античността разчитат основно на бързина и изненада и носят леки щитове (pelte), които са сравнително малки и тънки. Тежко въоръжените войници са екипирани със солидни щитове, закриващи голяма часто то тялото. Много от тях имат каишка, позволяваща войникът да носи щита на гръб, когато не е необходим, или когато язди. Наемниците от Шардана, използвани през XIV – XIII век пр. Хр от фараон Рамзес II, използват големи и малки щитове срещу хетите. Воините от микенската цивилизация използват два типа щитове: щит осмица и висок правоъгълен щит. Те са изработени предимно от ратанова рамка и облицовани с кожа. Покривайки тялото от глава до пети тези два типа осигурябав добра защита при ръкопашен бой. Древногръцките хоплити използват изпъкнал кръгъл щит, направен от дърво и подсилен с бронз, (aspis, hoplon), известен също като „атически“. Спартанците използват тези щитове да формират гръцката фаланга.[3][4]
Тежко въоръжените римски легионери носят големи щитове carried large shields (скутум), които предоставят добра защита, но затрудняват движенията. Първоначално скутумът е с овална форма, но постепенно придобива правоъгълната форма, типична за ранните имперски легиони. Римляните са известни с формирането на защитната формация костенурка при която група войници са защитени от всички страни от обстрела на неприятеля. В моного от античните щитове има прорези и други елементи, улесняващи едновременно формирането на „стена от щитове“ и ползването на оръжие през нея.
През Ранното средновековие в Европа са разпространени кръглите викингски щитове, направени от дърво и подсилени с кожа от двете страни, понякога с метални обръчи и метална издатина в центъра, предназначена да отразява единични удари. Около X век норманите въвеждат т.нар. „капковиден щит“, закръглен отгоре и заострен отдолу. Тази форма защитава краката, без да увеличава много тежестта. Капковидният щит има кожени каишки, с които се закрепва здраво към ръката. Използва се както от пехотинци, така и от конници и постепенно измества кръглия щит към края на XII век, когато въвеждането на по-ефективна броня за краката позволява скъсяването на щитовете и към края на XIV век те изчезват. На тяхно място изват триъгълните рицарски щитове тип „екю“. Също като капковидния щит, той е изработен от няколко слоя дърво,[5] с лека извивка. Именно неговата форма е залегнала в хералдическия символ, който се употребява и днес. Във връзка с рицарските турнири са въведени специални форми, например bouche, в които има предвидено място за копието. Павезе са свободно стоящи щитове, използвани от арбалетчиците за защита по време на презареждане.
С времето броните на рицарите постепенно намаляват в полза на увеличената подвижност и появата на оръжия за две ръце. В употреба навлиза умален щит, 20 – 40 cm в диаметър (на английски: buckler), изработен само от метал. Удобен за носене на каишка на колана, неговата употреба продължава до XVI век.
Рицарската броня осигурява достатъчна защита и рицарите постепенно се отказват от щитовете. Въпреки това, пехотинци и наемници продължават за ги използват дори след навлизането на барута и огнестрелните оръжия. В края на VIII век шотландските кланове използват малки кръгли щитове, които предпазвали както в близък бой с английската пехота, въоръжена с байонети и саби, така и от употребяваните тогава огнестрелни оръжия.
По-примитивните народи без достъп до огнестрелно оръжие продължават да използват щикове и през XIV век. Зулуските воини употребяват олекотени щитове Ishlangu, изработени от биволска кожа върху дървена рамка.[6] Използват се в комбинация с копие (assegai) и/или сопа. Други африкански щитове са Glagwa от Камерун или Nguba от Конго.
Съвременност
[редактиране | редактиране на кода],_Special_Boat_Team_22_conducts_training_16_AUG_09.jpg)
Полицейските сили по света използват щитове за защита от въоръжена атака. Тези съвременни щитове са основно два вида: 1) за борба с безредиците, изработени от метал или полимери, осигуряващи лична защита срещу удари с юмруци или твърди предмети, както и срещу летящи с невисока скорост предмети като камъни и бутилки. 2) устойчиви на куршуми балистични щитове (на английски: ballistic shield), наричани също тактически. Последните са изработени от авангардни материали като кевлар и са два вида: лек (level IIIA) издържа обстрел с неавтоматично оръжие; тежък (level III и IV) за защита от автоматично оръжие.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Древногръцки бронзов щит -
Австралийски аборигенски щит -
Щитът на Зигмунт II Август -
Възстановка на древноримски щитове (Скутум) -
Модел на стрелец с щит (Павезе) -
Церемониален ацтекски щит -
Съвременен полицейски щит
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954-02-0156-Х. с. 1086.
- ↑ Battersea shield // The British Museum. Посетен на 27 февруари 2022. (на английски)
- ↑ Spartan Weapons // Ancientmilitary.com. Посетен на 9 April 2014.
- ↑ Spartan Military // Ancientmilitary.com. Посетен на 9 April 2014.
- ↑ SYED RAMSEY. Tools of war;history of weapons in ancient times. [Place of publication not identified], ALPHA EDITIONS. ISBN 93-86019-80-9. OCLC 971924562.
- ↑ Zulu Shield (Longo) // Rrtraders.com. Посетен на 26 December 2008.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |