Шевченкове (Измаилски район)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шевченкове.
Шевченкове Шевченкове | |
— село — | |
Фасадата на църквата „Свети Йоан Богослов“, която е построена през 1848 г. | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Район | Измаилски район |
Площ | 6,37 km² |
Надм. височина | 32 m |
Население | 5625 души (2001 г.) 883 души/km² |
Демоним | шевченковец шевченковци |
Кмет | Олександър Остапенко |
Основаване | 12 април 1790 г. (стар стил) |
Покровител | Йоан Богослов |
Пощенски код | 68332 |
Телефонен код | +380 (48) 433-7x-xx |
МПС код | BH, НН / 16 |
Часова зона | EET (UTC+2; UTC+3) |
Шевченкове в Общомедия |
Шевчéнкове (на украински: Шевчéнкове, [ˈʃɛu̯tʃenkowe]) — е село в южна Украйна, в Измаилски район на Одеска област. Намира се на 63 км от районния център и на 28 км от жп гара Дзинилор. Територията е с равнинен релеф. В радиус от 30 km е концентриран голям клъстер от водни басейни в Дунавския и Северночерноморския басейн. Според преброяването от 2001 г. в селото живеят 5625 души, територията е 6,37 km² (земеделска земя — 98,68 km²), като и по двата показателя е най-голямото село в районна.
Основан през 1790 г. като слобода Карамахмет на Османската империя. Преименувано на село Шевченкове през 14 ноември 1945 г. в чест на поета-кобзар Тарас Шевченко. От 17 юли 2020 г., като част от административната реформа в Украйна, Шевченкове стана част от Измаилски район, в резултат на премахването на Килийския район[1].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Дворец на културата
-
Сградата на Баптистката църква, която също се нарича Къщата на Евангелието
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1776 г. до имението на генерала на османската армия Кара Махмета (на османски турски: Kara Mehmet), на брега на потока Течия, се появява първото украинско поселение, основано от казаци семейства от Запорожка Сеч. 23 април 1790 поселение е превърнато в слобода. През 1812 г., след Букурещкия договор, става част от Бесарабска област на Руската империя. През 1856 г., в резултат на Парижкото договора, селището става в състава на държавите, които са били под сюзеренитета на Османската империя: Княжество Молдова (1856–1859), Обединено княжество Влашко и Молдова (1859–1862), Румънски обединени княжества (1862–1866), Княжество Румъния (1866–1878). Слобода се превръща в село, а за жителите въведена трудова повинност и данъци. През 1878 г. според Берлинския договор селото се връща към Бесарабската губерния на Руската империя, а Княжество Румъния получава своята независимост. През 1917 г., след разпадането на Руската империя, селото влиза в състава на самопровъзгласилата се Молдавска демократична република, образувана в бившата Бесарабска губерния. През 1918 г. Кралство Румъния вкарва румънски войски в губернаторството на Бесарабия (включително в село Шевченкове) и е взето решение за присъединяване на Бесарабия към Кралство Румъния. През 1940 г., съгласно пакта „Рибентроп-Молотов“, Съветският съюз присъединява Бесарабия към СССР и селото принадлежи към Украинската ССР. 1941 г., след началото на операция „Барбароса“ от фашистите, селото е окупирано от Кралство Румъния. През 1944 г. по време на втората Яшко-Кишиневска операция съветската армия освобождава селото от фашистите, а през 14 ноември 1945 г. е преименувано на Шевченкове[2]. През 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, селото става част от Украйна.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Езици
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението през 2001 г. по-голямата част от населението на Шевченкове е украиноговорещо (96,85%)[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Про утворення та ліквідацію районів. Постанова Верховної Ради України № 807-ІХ. // 2020-07-18. Посетен на 2020-10-03.
- ↑ Указ Президії Верховної Ради УРСР від 14 листопада 1945 "Про збереження історичних найменувань та уточнення і впорядкування існуючих назв сільрад і населених пунктів Ізмаїльської області"
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2018. (на украински)
|