Направо към съдържанието

Човек на всички времена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Човек на всички времена
A Man for All Seasons
РежисьориФред Зинеман
ПродуцентиФред Зинеман
СценаристиРобърт Болт
Базиран на„Човек на всички времена“
на Робърт Болт
В ролитеПол Скофийлд
Лио Маккърн
Уенди Хилър
Орсън Уелс
Робърт Шоу
Джон Хърт
Ванеса Редгрейв
МузикаЖорж Делру
ОператорТед Мур
МонтажРалф Кемплен
Филмово студиоHighland Films
РазпространителColumbia Pictures
Жанрдрама
исторически
Премиера12 декември 1966
(САЩ)
Времетраене120 минути
Страна Великобритания
Езиканглийски
Бюджет2 млн. щ.д.
Приходи28,35 млн. щ.д.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Човек на всички времена“ (на английски: A Man for All Seasons) е британски игрален филм – историческа драма, излязъл по екраните през 1966 година, режисиран от Фред Зинеман с участието на Пол Скофийлд, Лио Маккърн, Орсън Уелс и Робърт Шоу. Сценарият на Робърт Болт е по негова едноименна пиеса, поставяна с голям успех няколко години по-рано на сцените на лондонския Уест Енд, както и на Бродуей, отново с участието на Пол Скофийлд в главната роля. Авторитетното списание Empire включва филма в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.[2] Подобно на театралните постановки на пиесата, филмът се превръща в голям успех, както в художествен, така и във финансов смисъл. „Човек на всички времена“ е големия победител на 39-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 8 категории, от които печели шест статуетки,[3] включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добра главна мъжка роля за изключителното изпълнение на Пол Скофийлд. Произведението донася и седем награди БАФТА, както и четири награди „Златен глобус“.[3]

В центъра на историята е британският средновековен юрист, писател и държавник сър Томас Мор, който отказва да подкрепи разтрогването на брака на английския крал Хенри VIII, както и провъзгласяването му за глава на църквата в Англия.

Актьор Роля
Пол Скофийлд сър Томас Мор
Лио Маккърн Томас Кромуел
Уенди Хилър Алис Мор
Орсън Уелс кардинал Улси
Робърт Шоу Хенри VIII
Сузана Йорк Маргарет Мор
Найджъл Дейвънпорт херцогът на Норфолк
Джон Хърт Ричард Рич
Колин Блейкли Матю
Ванеса Редгрейв Ан Болейн [4]
  • Първоначално главната роля е предложена на Ричард Бъртън но той отхвърля предложението. Също така продуцентите са желали сър Лорънс Оливие за ролята на Томас Мор и Алек Гинес за ролята на кардинал Улси но режисьорът Зинеман настоява ролите да се дадат съответно на Пол Скофийлд и Орсън Уелс.[5]
  • За да се запази бюджетът на продукцията в рамките на поставения лимит от 2 000 000 долара, изпълнителите приемат намаляване на заплащането си. Единствените актьори, които получават хонорар над 10 000 британски паунда са Пол Скофийлд, Орсън Уелс и Сузана Йорк.[5]
  • Джон Хърт изпълнява първата си по-главна роля в своята кариера, за което получава хонорар от 3000 паунда.[5]
  • Пол Скофийлд и Лио Маккърн изпълняват същите роли и в бродуейската постановка на едноименната пиеса, играла се с голям успех в продължение на 20 седмици. В по-голямата част от представленията, в ролята на дъщерята Маргарет Мор е дебютиращата в тези години Фей Дънауей.[5]

Награди и Номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Награди на Американската Филмова Академия „Оскар“ (САЩ):[3]

  • Награда за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Фред Зинеман
  • Награда за най-добър адаптиран сценарий за Робърт Болт
  • Награда за най-добра кинематография за Тед Мур
  • Награда за най-добър актьор в главна роля за Пол Скофийлд
  • Награда за най-добър дизайн на костюми

Награди „Златен глобус“ (САЩ):[3]

  • Награда за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Фред Зинеман
  • Награда за най-добър сценарий за Робърт Болт
  • Награда за най-добър актьор в главна роля за Пол Скофийлд
  • Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля за Робърт Шоу