Крадци на велосипеди

Крадци на велосипеди
Ladri di biciclette
Режисьори	Виторио Де Сика
Продуценти	ПДС Продуциони Де Сика
Сценаристи	Виторио Де Сика Чезаре Дзаватини Сузо Чеки д'Амико Джерардо Гуериери Оресте Бианколи Адолфо Франки
В ролите	Ламберто Маджорани Енцо Стайола Лианела Карел
Музика	Алесандро Чиконини
Оператор	Карло Монтуори
Монтаж	Ералдо Да Рома
Жанр	драма
Премиера	24 ноември 1948 (Рим)
Времетраене	93 минути
Страна	Италия
Език	италиански
Цветност	черно-бял
Бюджет	$ 81 000
Приходи	$ 371 111
Външни препратки
IMDb Allmovie
Крадци на велосипеди в Общомедия

„Крадци на велосипеди“ (на италиански: Ladri di biciclette) е италиански неореалистичен филм от 1948 година, режисиран от Виторио Де Сика. Сценарият е адаптиран от Чезаре Дзаватини по едноименния роман на Луиджи Бартолини. Главните роли се изпълняват от Ламберто Маджорани и Енцо Стаиола.

Сюжет

В основата си сюжетът представя беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия си велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.

В ролите

Изпълнител	Роля
Ламберто Маджорани	Антонио Ричи
Енцо Стаиола	Бруно Ричи, синът на Антонио
Лианела Карел	Мария Ричи, съпругата на Антонио
Джино Салтамеренда	Байоко
Виторио Антонучи	крадец на колело
Джулио Чиари	просяк

Продукция

„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми на движението на Италианския неореализъм, започнато от Роберто Роселини с „Рим, открит град“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение Де Сика снима само на място в Рим и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля например се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.

Отзиви

През 1949 година Босли Краудър, филмов критик за „Ню Йорк Таймс“, дава положителна оценка на филма:

„

Италианците отново ни изпратиха блестящ и смазващ филм с „Крадци на велосипеди“, печална драма за съвременния градски живот от Виторио Де Сика. Широко и пламенно приветстван от онези, които го видяха в чужбина (където вече спечели няколко награди от различни филмови фестивали), този сърцераздирателен филм за фрустрацията, който пристигна в [Световния театър] вчера, има изгледи да изпълни прогнозите за абсолютния си триумф тук. Още веднъж талантливият Де Сика, който ни даде разтърсващия „Шуша“, тази отчайващо трагична демонстрация на младежката поквара в следвоенен Рим, подхваща и остро обрисува с прости и реалистични изразни средства една голяма – всъщност, фундаментална и универсална – драматична тема. А тя е изолацията и самотността на малкия човек в този сложен социален свят, иронично благословен с институции, даващи утеха и предпазващи човечеството.

“

Когато филмът отново излиза в края на 90-те години, Боб Греъм, филмов критик за „Сан Франсиско Кроникъл“, също пише положителни отзиви за него:

„

Ролите се играят от неактьори – Ламберто Маджорани като бащата и Енцо Стаиола като угриженото момче, което понякога изглежда така, сякаш е миниатюрен мъж. Те внасят забележителна извисеност в непоколебимия поглед на Де Сика върху следвоенна Италия. Колелото на живота се върти и стрива хората на прах; мъжът, който в утрото жъне успех, до привечер е вече принизен. Невъзможно е да се въобрази тази история във форма, различна от тази на Де Сика. Новата черно-бяла репродукция има изключителен диапазон от сиви тонове, които стават все по-тъмни с напредването на живота.

“

Награди и номинации

Филмът се представя по следния начин:

• Носител на почетен „Оскар за най-добър чуждоезичен филм“ (1950);
• Носител на „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм (1950);
• Определен за най-добър филм от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (1950);
• Специална награда на журито на фестивала в Локарно, Швейцария за Виторио Де Сика (1949);
• Националният съвет за преглед на филми: най-добър режисьор (Де Сика), най-добър филм (1949);
• Награда на Кръга на критиците на Ню Йорк за най-добър чуждоезичен филм (1949);
• Номиниран за Оскар за най-добър сценарий, Чезаре Дзаватини (1950);
• Златен вълк за най-добър филм от филмовия фестивал в Букурещ (1950);
• Награда „Бодил“, Копенхаген, за най-добър европейски филм, Виторио Де Сика (1950);
• Награда от Кръга на киносценаристите, Испания, за най-добър чужд филм (1951);
• Награда Кинема Джунпо, Токио, за най-добър чуждоезичен филм, Виторио Де Сика (1951).

През 1952 година британското списание „Сайт Енд Саунд“ организира анкета с участието на филмови творци и критици, и съгласно резултатите „Крадци на велосипеди“ е избран за най-великия филм на всички времена. В анкета сред режисьорите, отново организирана от същата медия – този път през 2002 година, той заема шеста позиция. Определен е от Британския филмов институт за един от 10-те най-добри филма, които трябва да се видят преди навършването на 14 години. Ватиканът го определя за един от най-добрите филми, представящи хуманистичните ценности.

Външни препратки

• „Крадци на велосипеди“ в Internet Movie Database
• „Крадци на велосипеди“ в Allmovie
• „Крадци на велосипеди“ в Rotten Tomatoes

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bicycle Thieves в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​