Направо към съдържанието

Булевардът на залеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Булевардът на залеза
Sunset Boulevard
РежисьориБили Уайлдър
ПродуцентиЧарлз Бракет
СценаристиБили Уайлдър
Чарлс Бракет
Д.М. Маршман
В ролитеУилям Холдън
Глория Суонсън
Ерих фон Щрохайм
Нанси Олсън
МузикаФранц Ваксман
ОператорДжон Сейц
МонтажДоан Харисън
Артър Шмид
Филмово студиоParamount Pictures
РазпространителParamount Pictures
Жанрдрама
Премиера4 август 1950
(Ню Йорк)
Времетраене110 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет1,75 млн. щ.д.
Приходи5 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Булевардът на залеза в Общомедия
Глория Суонсън и Уилям Холдън

„Булевардът на залеза“ (на английски: Sunset Boulevard) е американски драматичен игрален филм, излязъл по екраните през 1950 година, режисиран от Били Уайлдър с участието на Уилям Холдън, Глория Суонсън и Ерих фон Щрохайм в главните роли. Сценарият е написан също от режисьора Уайлдър заедно с Чарлс Бракет и Д.М. Маршман.

Произведението разказва историята за неуспелия сценарист Джо Гилис (Холдън), който се натъква на живеещата в усамотение, все по-избледняваща холивудска звезда от периода на нямото кино Норма Дезмонд (Суонсън). Тя го въвлича във фантазиите си, мечтаейки за триумфално завръщане на екрана.

Актьор Роля
Уилям Холдън Джоузеф Гилис
Глория Суонсън Норма Дезмонд
Ерих фон Щрохайм Максимилиан фон Майеринг
Нанси Олсън Бети Шафър
Фред Кларк Шелдрейк
Лойд Гоф Марино
Джак Уеб Артър Грийн
Франклин Фарнъм предприемач
Сесил Демиле Себе си
Бъстър Кийтън
Ана Нилсън
Х.Б. Уорнър
Рей Еванс
Джей Ливингстън [1]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Приет възторжено от критиката при излизането си, „Булевардът на залеза“ е сред основните заглавия на 23-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в цели 11 категории, включително за най-добър филм, печелейки 3 статуетки.[2][3] На наградите „Златен глобус“, филмът е победител в 3 категории, в това число за най-добър драматичен филм и най-добра актриса за изпълнението на Глория Суонсън.[2] Произведението е широко възприемано като класика и въобще като едно от най-добрите постижения на американското кино.

През 1989 година, филмът е в първата група произведения, избрани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.[2] Авторитетното списание Empire включва произведението сред първите 100 в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.[4]