Чета на Димитър Попгеоргиев
Облик
Чета на Димитър Попгеоргиев | |
Информация |
---|
Четата на Димитър Попгеоргиев или Разловската чета от 1876 година е доброволческо формирование, участвало в Разловското въстание от същата година. Четата е наброявала около 30 – 40 доброволци.
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]Създадена е при началото на въстанието. От Разловци се насочва в Митрошинци, където след сблъсък с османски части войводата е ранен. Оттам четата се изтегля в Кочанско и Малешевско. На 10 май достига Плачковица, продължава към Радовиш и се установява в Смилянци, след което поема на изток в Мелнишко. Достига Беласица и при Стиняк дава ново сражение на турците. От Петричко четата се прехвърля в Осогово, където се укрива през зимата на 1876 година.
Числеността на четата спада до 18 души, но постепенно към нея се присъединяват нови въстаници.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Номер | Име | Родно място | Забележка |
---|---|---|---|
1. | Димитър Попгеоргиев | Берово | войвода |
2. | Поп Стоян Разловски | Разловци | убит в Рилския манастир |
3. | Арсо Масларов | ||
4. | Атанас Цинцо | Разловци | убит |
5. | Георги Миреняк | ||
6. | Георги Пецов Цоцов | Разловци | |
7. | Георги Семерджията | Разловци | |
8. | Георги Голчов | Разловци | убит |
9. | Гоце Мицов | ||
10. | Илия Горанов | Разловци | |
11. | Поп Иван Попгеоргиев Беровски | Берово | брат на войводата, починал в 1903 г. |
12. | Костандия Попгеоргиев Беровски | Берово | брат на войводата, предвождал четата в Кресненското въстание 1878 г. |
13. | Костадин (Коте) Попстоянов | Разловци | |
14. | Коте Карлов (Костадин Илиев Карчов) | ||
15. | Китан | ||
16. | Косте Гаячо | ||
17. | Мако Шуман | ||
18. | Михаил Оджов | ||
19. | Нако Миреняк | ||
20. | Нако Убавенски | ||
21. | Нико Станков | ||
22. | Орсо Очипалски | Очипала | |
23. | Петър Гроба | ||
24. | Петър Коларски | ||
25. | Смилан | ||
26. | Спасе | ||
27. | Стоил Попатанасов | Истевник | |
28. | Стоян Брач | ||
29. | Стоян Ликин | Разловци | Участвал и в четата на Ильо Марков през Сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение през Освободителната война |
30. | Теше Мицов | ||
31. | Трайко Гелин | ||
32. | Трайко Въчев | ||
33. | Траян Кръфията | ||
34. | Христо Митев | ||
35. | Ефтим Ангелов[1] |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дойнов, Д. Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко. – МПК, 4,1964, № 2, 3-15;
- Караманов, Вл. А. Димитър п. Георгиев Беровски. – Кюстендил, 2, № 43,18 юли 1936, 2-3; № 44-45,10 авг. 1936,2-4;
- Попстоянов, К. Тридесет години назад. 2. изд. С, 1988,5-73.
- Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2003
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Разловската чета – четата на Димитър Попгеоргиев // voivodi.eu. Посетен на 22.1.2023.