Направо към съдържанието

Чернова:Владимир Д. Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
[създаване] Документация

{{инкубатор-проверка}}

Владимир Д. Димитров
изкуствовед
Владимир Димитров

Роден
18 март 1975
София

РаботилНов български университет

Владимир Д. Димитров е български изкуствовед, главен асистент в Нов български университет[1], където е завършил специалност „Изкуствознание“. Води курсове по „История на изобразителното изкуство“, „Изкуство на Италианския ренесанс“, „Българско възрожденско изкуство“, „Българска възрожденска култура“, „Иконография“ и „Опазване на културното наследство“.

Научната му дейност е насочена към изследването на българското възрожденско изкуство, иконографията, поклонничеството, културния и религиозен туризъм, както и проблемите, свързани с опазването на културно-историческото наследство.

Професионални и обществени дейности:

[редактиране | редактиране на кода]

Член е на няколко престижни международни и национални организации: Управителния съвет[2] на Българският национален комитет на ICOMOS (Международен съвет за опазване на паметници и забележителните места)[3], член на Българската секция на AICA (Международна асоциация на критиците на изкуството) и Съюза на българските художници[4] и др.

Монографии и каталози на изобразително изкуство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство", София: Нов български университет, 2011.[5]
  • Цанко Лавренов и земната градина на Богородица", в: Цанко Лавренов 1896–1978, Фондация "Цанко Лавренов", КК "Труд", 208–271.
  • "Религиозната живопис на Христо Берберов", в: Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство, Нов български университет, 253–314.
  • "Ружа Маринска – живот сред изкуство", Нов български университет, 2024
  • Една група майстори от Югозападна България – в: Известия на исторически музей Благоевград, 2005, 95–104.
  • Храмът "Св. Никола" в с. Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика) – в: Студентски изследвания ІІ "Изкуствознание и културология"*, НБУ, София, 2005, 283–290.
  • Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в с. Тополница, Дупнишко – в: Изкуствоведски четения 2006, София, 2006, 366–382.
  • Общо 39 статии, публикувани в специализирани издания като "Проблеми на изкуството", "Scripta & e-Scripta" и други научни сборници. Основни теми включват проучвания върху стенописната традиция, храмове и иконографски анализи от периода на Българското възраждане.
  • "Фотойерусалим. Поклоннически разказ в 40 фотографии", в: Следва, №19-20, 2008, 44–58.
  • Фоторазказ – Света гора Атонска в четиридесет фотографии – в: Следва, №21, 2009, 110–121.
  • В Египет на коптските християни – в: Следва, №22, 2009, 146–157.
  • Общо 20 пътеписа, описващи културно-историческите особености на различни региони, като Истрия, Фриули, Западна и Източна Грузия, Египет и Етиопия.
  • Критически анализи на книги и изложби, включително:
  • "Молитвени пътувания на българите през XVIII–XIX в– в: Християнство и култура, 2023.
  • Изложба 3POD/Триподи на Моника Найденова – в: Бюлетин на СБХ, 01/2023
  1. Страница на преподавателя Владимир Димитров в Нов български университет // Посетен на 2025-01-17.
  2. Списък на членовете на Управителния съвет на ИКОМОС-България // Посетен на 2025-01-17.
  3. Страница на Владимир Димитров като член на ИКОМОС // Посетен на 2025-01-17.
  4. Страница на Владимир Димитров като член на СБХ // Посетен на 2025-01-17.
  5. Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2011. ISBN 9789545356803.