Направо към съдържанието

Челюстница

Челюстница
България
43.4364° с. ш. 23.0044° и. д.
Челюстница
Област Монтана
43.4364° с. ш. 23.0044° и. д.
Челюстница
Общи данни
Население79 души[1] (15 март 2024 г.)
7,45 души/km²
Землище10,693 km²
Надм. височина345 m
Пощ. код3465
Тел. код09552
МПС кодМ
ЕКАТТЕ80354
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Чипровци
Пламен Петков
(ГЕРБ; 2015)

Чѐлюстница е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана.

Челюстница е разположена в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана.

Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста.

Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани.

В местността Предел има разработено находище на конгломерат.

Почвите са бедни.

Растителност: широколистни (дъб, габър, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели.

Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.

Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[2] Тогава в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 души.

Има още едно предположение за старото име на селото – Челестница. „Балтин чукар“ се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците, „присъствали“ в нашите земи.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:

  • Надгробна могила южно от селото;
  • Средновековна крепост в местността „Градище“ 4 км северно от селото;
  • Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;
  • Антична и средновековна крепост „Калето“ на 2 км южно от селото;
  • Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934 – 38 г.
  • Църквата „Св. Параскева“, строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на 19 в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена. Кметицата на селото е подела кампания за реставрирането на църквата.

Селският събор е всяка година в последната седмица на май. В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на 20 в. се е отбелязвал само на Петковден (или в последната неделя на м. октомври), а от около 15 – 20 години – само в края на май.

Известни личности, родом от Челюстница:

Проф. Максим Божинов, доктор на селскостопанските науки. До 2001 г. е създал самостоятелно и в съавторство 11 сорта памук. Написал над 300 научни труда. Носител на „Златна значка“ на патентното ведомство и името му е записано в Златната книга на откривателите и изобретателите в България. Специалистите по света го определят като „Велик изследовател на памука“.