Борис Дякович

Борис Дякович
български археолог и библиотекар
Дякович като директор на Пловдивската Народна библиотека, около 1930 г.
Роден	28 февруари 1868 г. Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова
Починал	8 януари 1937 г. Пловдив, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Област	Археология, библиография
Семейство
Братя/сестри	Владимир Дякович
Борис Дякович в Общомедия

Борис Дякович е български музеен и библиотечен работник и учен. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович. Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.

Биография

Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. В 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение и е автор на раздела за културните институции.

Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.

Библиография

• „Археологически излет в крайдунавска България“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХ, София 1904, стр. 1 – 56.
• „Тракийска гробница при Пловдив и некрополът на древния град“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХІІ-ХХІІІ, София 1907, стр. 1 – 55.
• „Фриза на здравеносните божества на Тракия“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1921 г., 1921, стр. 127 – 178.
• „Антична гробница в Кукова могила при с. Дуванлий, Пловдивско“. – Известия на Бълг. Археологически институт ІІІ, 1925, стр. 111 – 125.
• „Тракийска колесница при с. Могилово“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1923 г., 1925, стр. 151 – 196.
• „Барелиефи на Тракийския конник“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1924 г., 1926, стр. 135 – 174.
• „Образни паметници на Зевс Сбелтиурд“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1926 г., 1928, стр. 1 – 20.
• „Тракийска гробница при с. Опълченец“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1930 г., 1932, стр. 187 – 193.

Родословие

Стефан Дякович

Евдокия

Иван Дякович (1835 - 1889)

Александър Дякович (1860 - 1931)

Лев Дякович (1862 - 1897)

Владимир Дякович (1864 - 1929)

Люба Ризова

Борис Дякович (1868 - 1937)

Николай Дякович (1872 - ?)

Александър Дякович (1899 - 1945)