Чипровци (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чипровци.
Чипровци (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Монтана |
Площ | 286.881 km² |
Население | 3 546 души |
Адм. център | Чипровци |
Брой селища | 10 |
Управление | |
Кмет | Пламен Петков (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Чипровци (община) в Общомедия |
Община Чипровци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в западната част на Област Монтана. С площта си от 286,881 km2 (7,89% от територията на областта) заема седмо място сред единадесетте общините на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Монтана;
- на изток и юг – община Георги Дамяново;
- на югозапад – Република Сърбия;
- на северозапад – община Чупрене, Област Видин;
- на север – община Ружинци, Област Видин.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е високо- и среднопланински, като територията ѝ изцяло е в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
Южната половина на общината, на юг от долината на река Огоста се заема от североизточните части на Чипровска планина, която е част от Западна Стара планина. В най-западния ъгъл на общината, на границата със Сърбия се издига връх Мартинова чука (2011 m) – най-високата точка на общината. Северозападно от село Мартиново, чрез висока седловина, Чипровска планина се свързва с Язова планина, която също принадлежи към Западна Стара планина. На юг и югоизток планината достига до дълбоката долина на Огоста, а на север-североизток до долината на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста). Най-високата ѝ точка – връх Горно Язово (1573 m), се намира на около 200 m северно от седловината свързваща я с Чипровска планина.
На север-североизток от долината на Превалска река (Превалска Огоста) и Огоста, в пределите на общината, се спускат южните склонове на Широка планина, която се отнася към структурата на Западния Предбалкан. Чрез Превалската седловина Широка планина се свързва с Язова планина, а най-високата и точка – връх Типчен (941 m), се издига североизточно от седловината.
Минималната височина на община Чипровци е в коритото на река Огоста, източно от село Горна Ковачица – 239 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Чипровци е река Огоста, която протича през нея с част от горното си течение. Тя извира под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина и се насочва на изток. Преминава през град Чипровци, при село Железна завива на север-североизток, при село Белимел – на изток-югоизток и източно от село Горна Ковачица напуска пределите на общината. Между град Чипровци и село Белимел долината ѝ служи за граница между Чипровска и Язова планина, а след Белимел – за граница между Чипровска и Широка планина, респективно между Западна Стара планина и Западния Предбалкан. При село Белимел в нея отляво се влива първият ѝ по-голям приток – Превалска река (Превалска Огоста) (19 km), която извира под връх Горно Язово в Язова планина.
Защитени територии, природни и исторически забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Защитена местност „Чипровски водопад“ обхваща букова гора в долината на Стара река. Висок е 18 m. До водопада се стига за 1 – 2 ч. по екопътека „Деяница“. Най-красив е при пролетното топене на снеговете по билото на планината.
- Защитена местност „Деяница“ е с площ около 30 ha. Разположена е под връх Три чуки (1938 m) и връх Вража глава (1936 m).
- Защитена местност „Равненско градище“ е разположена край село Равна с площ 186 ha. В нея се намират останките от тракийска крепост и римска монетарница.
- Природна забележителност „Мишин камък“ е пещера, намираща се между селата Превала и Горна Лука в Язова планина, в едноименен лесопарк.
- Защитена местност „Сто овци“ или наричана още Разчепати камък се намира на 9 km източно от село Превала.
- Чипровският манастир „Св. Иван Рилски“ е национален паметник на културата с десетвековна история и се намира на 4 km североизточно от Чипровци, над левия висок бряг на река Огоста.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 10 населени места с общо население 2859 жители към 7 септември 2021 г.
Населено място (Старо име) | Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
---|---|---|---|---|
Белимел | 228 | 201 | 19,526 | 10.29 |
Горна Ковачица (Ковачица) | 117 | 120 | 12,051 | 9.96 |
Горна Лука | 151 | 187 | 26,937 | 6.94 |
Железна | 233 | 236 | 20,67 | 11.42 |
Мартиново (Влашко село) | 187 | 217 | 35,887 | 6.05 |
Митровци | 135 | 201 | 18,873 | 10.65 |
Превала | 323 | 384 | 65,47 | 5.87 |
Равна | 25 | 30 | 11,307 | 2.65 |
Челюстница | 65 | 78 | 10,693 | 7.29 |
Чипровци (Чипоровци) | 1395 | 1502 | 65,467 | 22.94 |
Общо за общината: | 2859 | 3156 | 286,881 | 11 |
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. |
Население (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Чипровци | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 11424 | 11779 | 11482 | 11762 | 9148 | 7678 | 6817 | 4988 | 3715 | 2859 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1] |
- Възрастов състав
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
2859 | 57 | 47 | 72 | 49 | 77 | 60 | 111 | 117 | 144 | 164 | 212 | 245 | 258 | 324 | 339 | 271 | 199 | 113 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически групи от общо 3658 самоопределили се (към 2011 година)[3]:
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Влашко село на с. Мартиново;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Чипоровци на с. Чипровци без административен акт;
- Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува с. Ковачица на с. Горна Ковачица;
- Указ № 688/обн. 17 септември 1968 г. – признава с. Чипровци за гр. Чипровци.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Награди за Община Чипровци
[редактиране | редактиране на кода]- Победител в категория „Подкрепа за БГ производители – фермерски пазари в града“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Пламен Петков за насърчаване на регионални земеделски производители и организирането на фермерски пазари, на които да излагат стоките си.
Кметове на Община Чипровци
[редактиране | редактиране на кода]- 2003 – Иван Павлов (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 63% срещу Люсиен Симеонов (БСП).
- 1999 – Люсиен Симеонов (БСП) печели на втори тур с 53% срещу Анюта Каменова-Борин (ОДС, БББ).
- 1995 – Иван Павлов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур със 72% срещу Никола Николов (СДС).
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,4 km:
- участък от 22 km от Републикански път III-102 (от km 41,9 до km 63,9);
- целият участък от 15,4 km от Републикански път III-1022.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
|