Церие
| Церие Cerje | |
| — село — | |
  Церие | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 1279 m |
| Население | 252 души[1] |
| Демоним | церени |
Цѐрие или Цере (срещат се и днес неправилните изписвания Цѐрйе и Цѐрье, на албански: Cerje) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Цере е най-малкото село в общината и към 2007 година в него живеят само няколко стари хора.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 9 километра югоизточно от общинския център Пустец, в планината Сува гора (Мали и Татъ), в източното подножие на хребет Слива, на самата граница с Гърция. В Церие живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Раки Бело етимологията на името на селото идва от цер. Местните жители се наричат церени.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите сведения за селото са от XIV век. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Чер, хас на падишаха, с 4 ханета гяури и 22 ергени гяури.[3]
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Церя живеят 120 българи християни.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Цѣрье има 6 къщи с 54 жители.[6]
В 1919 година е осветена църквата „Успение Богородично“.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церие (Церje) има 8 къщи славяни християни.[8]
В 1939 година Фоте Фотев от името на 15 български къщи в Церие подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население |
| 1900 | 120 |
| 1926 | 98 |
| 1945 | 175 |
| 1960 | 250 |
| 1969 | 308 |
| 1979 | 308 |
| 1989 | 297 |
| 2000 | 252[10] |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 783439
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, 2007, година ХХХ, № 3, стр. 135.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Плоча, Ванѓел. Како е изградена црквата "Св. Богородица" во селото Церје, Преспа // Makedonium Online, 2023-09-01. Посетен на 4 септемврир 2024 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008
| |||||
