Леска (Мала Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.
Леска Leska | |
— село — | |
Страна | Албания |
---|---|
Област | Корча |
Община | Пустец |
Географска област | Мала Преспа |
Надм. височина | 858 m |
Население | около 300-350 души (2007) |
Лѐска (на албански: Leska, Lajthizë) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 300 – 350 жители.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 2 km южно от общинския център Пустец, в югоизточника склонове на Галичица. В Леска живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ляйтиза живеят 70 българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лайтис е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[3]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лески има 120 българи екзархисти.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лѣска има 8 къщи с 85 жители.[5]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Леска има 8 къщи славяни християни.[6]
В 1939 година Лазо Трайков от името на 15 български къщи в Леска подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[7]
Година | Население |
1926 | 68 |
1945 | 84 |
1960 | 149 |
1969 | 157 |
1979 | 182 |
1989 | 215 |
2000 | 232[8] |
В 2013 година официалното име е сменено от Лайтиза (Lajthizë, калка на българското – от lajthi, леска) на оригиналното Леска (Leska).[9]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
|