Цанко Дюстабанов

Цанко Дюстабанов
	Цанко Дюстабанов
български революционер
Роден	13 май 1844 г. (стар стил) Габрово, Османска империя
Починал	15 юни 1876 г. (стар стил) (32 г.) Търново, Османска империя
Учил в	Робърт колеж; Национална Априловска гимназия
	Цанко Дюстабанов в Общомедия

Цанко Христов Дюстабанов е български националреволюционер и участник в Априлското въстание през 1876.

Биография

Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1844 г. в град Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов.

Завършва Габровското класно училище. Според някои източници през 1872 – 1873 г. учи в Робърт колеж (Цариград)^[1]. Владее отлично френски и турски. Сдружава се с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.

През 1873 г. се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство. Поради доброто познаване на шериата е избран за член и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание, което да изготви махзар (петиция) до правителството с три основни искания:

премахване на стария позорен данък бедел, който само българите плащат, заради военната охрана, която им осигурявало османското;
признаване на българския език като втори официален език на империята;
признаване правото на българите на редовна военна служба.

Революционна дейност

Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба от 1876 г. е член на Габровския частен революционен комитет. Главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на превъзхождащите като брой турци, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „Буйновци“. Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново. Тук е съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до днес са свързани с историята на Априлското въстание:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!

Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Осъден е на смърт заедно с Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 г. в Търново заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.^[1]

В знак на признателност

През 1903 г. излиза от печат книгата "Историята на града Габрово и Габровските въстания“, написана от синовете на свещеник Иван Гъбенски Петър и Христо Гъэбенски.
През 1926 г. големият краевед на Габрово д-р Петър Цончев издава книгата „Цанко Христовъ Дюзтабановъ“.
На Цанко Дюстабанов е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
На 7 септември 2011 г. по инициатива на Елена Колева и Ивелина Колева, съвместно с всички габровски свещеници, в храм „Успение Богородично“, около саркофага с костите на свещеник Иван Гъбенски, за първи път след промените беше отслужена общоградска панихида в памет на загиналите в Габровското въстание Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, свещеник Иван п. Петков Гъбенски, Христо Габровчето, Тотьо Иванов х. Досев и др. – общо 72 четници. Поводът е 135 г. от избухване на Габровското въстание. ^[2]

Източници

Гъбенски Петър, Гъбенски Христо, „Историята на града Габрово и Габровските въстания“, Габрово, 1903
Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово, 1934/1996, с.710 – 729
Енциклопедия България, т.2, С.1981 г., с.505
Колева Елена и Ивелина Колева, „Любопитни факти за подготовката и края на Габровското въстание от 1876 г.“, сп. Минало, бр. 3/2012, стр. 19 – 39
Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52

Бележки

↑ ^а ^б Николова, В., Куманов, М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 222. О. Събев оспорва информациите, според които Дюстабанов е учил в Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа – Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 298, бе. 231.
↑ Покана за панихида, в-к 100 вести, приложение в-к Християни, бр. от 01.09.2011 г., стр. 1

[Николова-1] а ^б Николова, В., Куманов, М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 222. О. Събев оспорва информациите, според които Дюстабанов е учил в Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа – Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 298, бе. 231.

[2] Покана за панихида, в-к 100 вести, приложение в-к Християни, бр. от 01.09.2011 г., стр. 1

[1]

[2]