Хърбърт Рос
| Хърбърт Рос Herbert Ross | |
| американски актьор, хореограф режисьор и продуцент | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 2001 г.
|
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Режисура | |
| Активност | 1942 – 1995 |
| Златен глобус | за режисура: 1977 „Повратна точка“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Нора Кей (1959 – 1987; смъртта ѝ) Лий Радзивил (1988 – 2001; развод) |
| Уебсайт | |
Хърбърт Рос (на английски: Herbert Ross) е американски актьор, хореограф, режисьор и продуцент.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хърбърт Рос е роден на 13 май 1927 година в Бруклин, Ню Йорк. Той е син на Луис Честър Рос,[2] пощенски служител и съпругата му Марта (по баща Грундфаст). Родителите му са руско-еврейски имигранти.[3] Когато Рос е на девет, майка му умира и баща му премества семейството в Маями и отваря ресторант за обяд.[4]
След като напуска гимназията Рос се връща в Ню Йорк, за да преследва актьорска кариера, но се увлича по танците и учи танци.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Театър
[редактиране | редактиране на кода]Като танцьор Хърбърт Рос прави своя сценичен дебют през 1942 година в „Третата вещица“ на турне на театралната компания „Трупата на Макбет“. Следващата година прави първите си участия на Бродуей, като танцьор в „Нещо за момчетата“. Рос е бил танцьор в „Следвайте момичетата“ (1943 – 1944), „Laffing Room Only“ (1944 – 1945), „Beggar's Holiday“ (1946 – 1947) и „Виж, мамо, аз танцувам!“.
До 1950 г. той е хореограф в Американския балетен театър и хореографира първата си постановка на Бродуей, музикалната адаптация на Артър Шварц-Дороти Фийлдс на „Едно дърво расте в Бруклин“ (1951). За телевизията той хореографира „All Star Revue“, „Шоуто на Милтън Бърл и Шоуто на Стив Алън Плимут“. Първото назначение на Рос е, като хореограф кредитиране на „Кармен Джоунс“ (1954).[5]
Отново на Бродуей той хореографира „Къща на цветята“ (1954) за Питър Брук и „Красивото тяло“ (1958). Той е хореограф на някои телевизионни промоции: „Шоуто на Джери Луис“ (1957), „Прекрасен град“ (1958), „Запознайте се с мен в Сейнт Луис“ (1959) и „Коледен фестивал“ (1959). На Бродуей Рос режисира и хореографира възраждането на „Rainbow на Finian“ (1960). През 1965 г. Рос хореографира оригиналната постановка на „В ясен ден, можете да видите завинаги“, и без кредит, поема кормилото от директора на звукозаписа Робърт Луис, когато мюзикълът се сблъсква с проблеми в Бостън по време на пробата му преди обиколката на Бродуей.
Хърбърт Рос заминава за Англия, където прави хореография на игралния филм „Младите“ (1961), с участието на Клиф Ричард. Той се завръща на Бродуей, за да бъде музикален директор на „The Gay Life“ (1961 – 1962) и „Мога да ви го взема на едро“ (1962), последният режисиран от Артър Лоранс и с участието на Барбра Страйсънд. Той прави „Вакханките“ (1961) за телевизия. След това хореографира втори мюзикъл на Клиф Ричард в Англия „Лятна почивка“ (1963). На Бродуей хореографира „Тавариш“ (1963) с Вивиан Лий и „Всеки може да подсвирква“ (1964) с Артър Лоранс.
Кино
[редактиране | редактиране на кода]Хърбърт Рос дебюира, като режисьор с музикалната версия на „Сбогом, г-н Чипс“ (1969), направен от Метро-Голдуин-Майер-Бритиш, с Питър О'Тул и Петула Кларк. Вторият филм на Рос като режисьор „Бухалът и котката“ (1970) е голям хит. Филмът е продуциран от Рей Старк и с участието на барбара Страйсънд.
Рос направи „T.R. Baskin“(1971), след това „Пусни го отново, Сам“ (1972), последният продуциран от Джейкъбс и с участието на Уди Алън по негова пиеса. Рос прави „Последният от Шийла“ (1973), написан в съавторство със Стивън Сондхайм и Антъни Пъркинс, и „Забавна дама“ (1975) със Старк и Страйсънд. Рос режисира „Слънчевите момчета“ (1975) по пиеса и сценарий на Нийл Саймън, поставяйки началото на дълго сътрудничество между двамата. Рос режисира „Седем центовото решение“ (1976) и „Повратна точка“ (1977), Рос продуцира последния.[6]
Хърбърт Рос има два големи хита със сценарии на Саймън, продуцирани от Старк „Момиче за сбогом“ (1977) и „Калифорнийски апартамент“ (1978). Рос се завръща на Бродуей, за да режисира „Глава втора“ (1977 – 1979) на Нийл Саймън. След заснемането на балетния филм „Нижински“ (1980) [6] той режисира „Трябва да съм на снимки“ (1980 – 1981) на Саймън на Бродуей. Следва „Стотинки от рая“ (1981) и филмовата версия на „Трябва да съм на снимки“ (1982). Последният му филм със Саймън е „Макс Дуган се завръща“ (1983).
Рос има огромен успех с „Вихърът на танца“ (1984). Следватдве комедии „Протокол“ (1984) с Голди Хоун и „Тайната на моя успех“ (1987) с Майкъл Джей Фокс. По-малко успешен е „Танцьори“ (1987).[7][8][9]
Персонален живот
[редактиране | редактиране на кода]Хърбърт Рос се жени през 1959 г. за балерината Нора Кей,[10] с която продуцира четири филма.[11] През 1987 г. съпругата му Нора умира от рак.[4][12]
През септември 1988 г. той се жени за втори път за Лий Радзивил,[13] по-малката сестра на Жаклин Кенеди Онасис.[14] Бракът завършва с развод през 2001 г., малко преди смъртта му.[15] През 2013 г. Радзивил описва връзката им по следния начин:[16] „Той със сигурност беше различен от всеки друг, с когото съм била, и филмовият свят звучеше вълнуващо. Е, не беше. Мразех Холивуд и провинциализма на индустрията... Хърбърт беше женен за балерината Нора Кей, докато тя почина, и без да знам, че все още е обсебен от нея. Беше „Нора каза това, Нора го направи така, Нора хареса кафяво и оранжево.“[16]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Хърбърт Рос почива на 9 октомври 2001 г. от сърдечна недостатъчност в Ню Йорк.[17][18] Мемориала за него се провежда в Majestic Theatre на West 44th Street в Ню Йорк, където Лесли Браун, Барбара Кук, Артър Лоранс, Марша Мейсън, Майк Никълс и Мери-Луиз Паркър говорят за Рос.[19] Той е погребан с Кей в гробището Westwood Village Memorial Park в Лос Анджелис.[20]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1977 | Момиче за сбогом | The Goodbye Girl |
| 1984 | Вихърът на танца | Footloose |
| 1987 | Тайната на моя успех | The Secret of My Succe$s |
| 1990 | Моите сини небеса | My Blue Heaven |
| 1995 | Забранено за момчета | Boys on the Side |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Herbert Ross, IMDb.com.
- ↑ Herbert Ross Biography (1927-2001)
- ↑ That Hollywood Touch // The New York Times, November 12, 1978.
- ↑ а б Herbert Ross, Broadway Choreographer Turned Hollywood Director, Dies at 74 // The New York Times. 11 October 2001. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Review/Dance; From Perfectionism to Pastiche In the Films of Herbert Ross // The New York Times. 6 January 1994. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ On Stage and Screen, It's All Coming Up Ross's // The New York Times. 20 November 1977. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ DANCE VIEW; Dancers': More Than Meets The Eye // The New York Times. 25 October 1987. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ FILM REVIEW; Another Buddy Story, With a Twist or Two // The New York Times. 3 February 1995. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ TAKING THE CHILDREN; Zipping Through School, but, Boy, Is He Dumb // The New York Times. 19 February 1995. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ NORA KAYE MAKES 'SWAN LAKE' DEBUT; Her Performance High Point of Ballet Program at the Lewisohn Stadium EGLEVSKY AS THE PRINCE Markova, Massine, Laing and Tudor Dance in 'Aleko' --'Bluebeard' Also Seen // The New York Times. 26 June 1943. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Nora Kaye Recollects // The New York Times. 8 June 1977. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Nora Kaye Honored In Memorial Tribute By Artist Colleagues // The New York Times. 5 January 1988. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Anthony Stanislas Radziwill, 40, Award-Winning TV Producer // The New York Times. 12 August 1999. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Lee Bouvier Radziwill Weds Herbert Ross, Film Director // The New York Times. 24 September 1988. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Lee Bouvier Radziwill Weds Herbert Ross, Film Director // New York Times. September 24, 1988. Посетен на June 21, 2007. Lee Bouvier Radziwill (younger sister of the late former First Lady Jacqueline Kennedy Onassis), and Herbert Ross were married yesterday evening at the bride's home in New York by Justice E. Leo Milonas of the Appellate Division of State Supreme Court, First Department. After the ceremony, Jacqueline Kennedy Onassis, the sister of the bride, gave a dinner party for the couple at her home in New York. Rudolf Nureyev, the dancer and director of the Paris Opera Ballet, and John Taras, the associate director of American Ballet Theatre, attended the couple.
- ↑ а б The Real Lee Radziwill // The New York Times Magazine. February 7, 2013. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Paid Notice: Deaths ROSS, HERBERT D. // The New York Times. 12 October 2001. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Paid Notice: Deaths ROSS, HERBERT // The New York Times. 16 October 2001. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ Memorial for Herbert Ross // The New York Times. 14 December 2001. Посетен на 26 January 2017.
- ↑ NNDB
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
