Питър Брук

Питър Брук Peter Brook
британски режисьор
Роден	21 март 1925 г. Чизик
Починал	2 юли 2022 г. Лондон
Учил в	Модлин Колидж
Режисура
Активност	от 1943 г.
Награди	Най-добър режисьор на пиеса: 1966, 1971 „Тони“ Най-добър режисьор: 1971 „Драма Деск“ Най-добър режисьор: 1988 „Оби“
Семейство
Съпруга	Наташа Пари (1951 – 2015)
Деца	6
Уебсайт	www.newspeterbrook.com Страница в IMDb
Питър Брук в Общомедия

Питър Стивън Пол Брук, CH CBE (на английски: Peter Stephen Paul Brook) е английски театрален и филмов режисьор, знакова личност в британското театрално и филмово изкуство, носител на награди „Оби“, „Драма Деск“ и две награди „Тони“. През своята дълга творческа кариера, започнала през 1943, той поставя над 50 спектакъла и снима около десет игрални филма. Питър Брук е автор на няколко книги, в които размишлява върху законите и природата на театъра. В тях той търси „живия театър“, изчистен от фалша и шаблона. Изнасял е лекции в различни градове по света. Има изяви и като оперен режисьор.

Питър Брук е командор на Британската империя от 1965 г., рицар от Ордена на кавалерите на честта от 1998 г. офицер от 1995 г. и командор от 2013 г. на Ордена на почетния легион.

Биография

Питър Брук е роден на 21 март 1925 в Лондон, Англия, в семейството на еврейски имигранти от Латвия. Баща му Саймън и майка му Айда се химици. Учи в Уестминстърския колеж и завършва Оксфордския университет.

През 1951 г. се жени за актрисата Наташа Пари и жевее с нея до смъртта ѝ през 2015 г. Те имат две деца – син и дъщеря.

Кариера

Прави дебюта си като режисьор през 1945 в репертоарния театър в Бирмингам, след като е открит от Бари Джаксън. Режисира „Порочен кръг“ (1945) с Алек Гинес и „Опазената Венеция“ (1953) с Пол Скофилд и Джон Джилгад.

През 50-те години работи по много спектакли във Великобритания, в континентална Европа и САЩ. През 1962 се завръща в Стратфорд на Ейвън, където се включва в новооснованата Кралската Шекспирова трупа, където поставя „Крал Лир“ (1962), „Марат/Сад“ (1964), „Ние“ („US“, 1966), посветен на САЩ и Виетнамската война, и „Сън в лятна нощ“ (1971).

През 1970 заминава в Париж, където заедно с Мишелин Розан основава Международния център за театрални изследвания същата година, който представлявал ансамбъл от актьори, танцьори, музиканти и други изпълнители. С него Брук посещава различни страни в Африка и Азия. В центъра се развива изследователска работа върху основите и историческото развитие на световната драма.

Сред филмите, които Брук режисира, са „Просешка опера“ (1952) „Модерато Кантабиле“ (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, „Повелителят на мухите“ (1962), „Марат/Сад“ (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, „Срещи със забележителни хора“ (1979) и „Махабхарата“ (1989) по едноименния индийски епос.

Оттогава насам Брук създава различни театрални творби като например версия на „Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка“ (1994) на Оливър Сакс, „Дон Жуан“ (1998) на Моцарт и опростена версия на „Хамлет“ (2000). Премиерата на „Тиерно Бокар“, един от неговите последни спектакли, се състои в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.

Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Мейерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.

Автор е на книгите „Празно пространство“ („Empty Space“, 1969), „Подвижната точка“ („The Shifting Point“, 1987) и „Отворената врата“ („The Open Door“, 1995).

Синът на Питър Брук, Симон Брук, също е режисьор. Той режисира „Близък портрет на Брук от Брук“, документален филм за своя баща.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие
1960	Модерато кантабиле	Moderato cantabile
1963	Повелителят на мухите	Lord of the Flies
1967	Марат/Сад	Marat/Sade

Външни препратки

• Питър Брук в Internet Movie Database
• Питър Брук в
• Питър Брук Творчеството ((en))