Христо Шишманов
| Христо Шишманов | |
| български дипломат и публицист | |
| Роден | Христо Петров Шишманов
1903 г.
|
|---|---|
| Починал | 1996 г.
|
| Псевдоним | Никола Механджиев |
Христо Петров Шишманов е български дипломат, общественик и публицист.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Шишманов е роден на 10 февруари 1903 година в Горна Оряховица в семейство на учители.[1][2] Израства в Ески Джумая и Русе,[1] завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2] Работи в Министерството на търговията, промишлеността и труда.[2] През 1929 – 1932 година завършва стопански науки в Мюнхенския университет,[1] след което е назначен в Министерството на външните работи и изповеданията.[2]
В периода 1937 – 1939 година е легационен секретар в Берлин, от 1939 до 1942 година е легационен съветник в Министерството на външните работи и изповеданията. Известно време ръководи кабинета на външния министър, а след това е в Частния кабинет на цар Борис III.[2]
Христо Шишманов е женен за Пенка Стайнова, сестра на Петко Стайнов, който след Деветосептемврийския преврат през 1944 година става външен министър.[2] На 15 септември 1944 година е назначен за генерален консул в Париж, а през ноември 1945 година – в Женева.[2] Освободен е на 14 май 1946 година, но отказва да се върне в България и се установява във Франция,[2] а през 1947 година е лишен от българско гражданство.[1]
На 12 септември 1949 година е сред основателите на емигрантската организация Съюз на свободните българи, оглавена от Йордан Пеев.[2] Член е на българските емигрантски организации Българска общност (Българско огнище) (БО) (1959 – 1985), преименувана по-късно на Български свободен център (БСЦ) (1985 – 1992), Съюза на българските правници в чужбина (1953 – 1954) и др. Български представител е в комитета на народите, потиснати от комунизма (1951, 1957). Член е на „Ротари клуб" – София (1930-те години) и в Льо Блан, Франция (около 1971).[1]
Умира през 1996 година в Париж.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 67 – 72.
- ↑ а б в г д е ж з и Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5. с. 246-247.
