Йордан Пеев (общественик)
| Йордан Пеев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1970 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
Йордан Пеев е български общественик, активен сред българските политически емигранти през 50-те и 60-те години на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Пеев е роден на 10 януари 1919 година в София в семейството на банков чиновник.[1] Майка му е сестра на журналиста Тодор Кожухаров, негов чичо е генерал Йордан Пеев.[1] Завършва Военното училище и служи в армията като младши офицер до уволнението си на 20 август 1944 година.[1] След началото на Българо-германската война няколко седмици по-късно заминава на фронта, но скоро е уволнен от армията заради критики към командването.[1]
В края на 1946 година Пеев е арестуван и прекарва четири месеца в следствен арест на Държавна сигурност, като е освободен без обвинения, но в резултат на претърпените мъчения остава частично парализиран до края на живота си.[1] Със съдействието на свои роднини във Франция и на френското посолство на 27 октомври 1947 година напуска България с разрешение да се лекува и до края на живота си остава в чужбина като политически емигрант.[1] Да се установи първоначално в Париж му помагат Стефан Груев и Сава-Димитър Паница, син на Евстати Паница, които по-рано са служили в неговия взвод в България.[1]
На 12 септември 1949 година Йордан Пеев става председател на новосъздадения Съюз на свободните българи, в който се включват известни личности от българската политическа емиграция, сред които Сава Киров, семейство Паница, Стефан Груев, Христо Шишманов, Николай Николаев.[2] Съюзът става и първата емигрантска организация, открито подкрепена от американския митрополит Андрей, с когото Пеев до края на живота си поддържа близки контакти.[2]
Пеев се оттегля от ръководството на Съюза на свободните българи, след като през 1951 година губи на хазарт пари на организацията.[3] Въпреки това той запазва връзките си със Съюза и след като започва работа в българската секция на радио Би Би Си, на 13 декември 1952 година основава неговия британски клон.[4]
В края на 50-те години Йордан Пеев живее в Базел и се опитва да замине за Съединените щати, но макар да получава виза със съдействието на митрополит Андрей, решава вместо това да се установи в Малага, където климатът е по-подходящ за болната му съпруга.[5] По това време той изглежда симпатизира политически на крилото на Българския национален фронт, водено от Христо Статев.[6] В края на година прави обиколка в Италия, Франция и Великобритания и участва в конгреса на Либералния интернационал като секретар на българската група към него, среща се с бившия цар Симеон II, когото критикува за неумелото му въвличане в споровете сред емиграцията.[7]
Йордан Пеев умира през есента на 1970 година в Малага.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Методиев 2016, с. 244.
- ↑ а б Методиев 2016, с. 246.
- ↑ Методиев 2016, с. 248.
- ↑ Методиев 2016, с. 248 – 249.
- ↑ Методиев 2016, с. 258.
- ↑ Методиев 2016, с. 258 – 259.
- ↑ Методиев 2016, с. 260 – 262.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5.