Христо Цокев

Христо Цокев-Живописеца
	Христо Цокев-Живописеца
български художник
Роден	3 май 1847 г. Габрово, Османска империя (днес България)
Починал	28 септември 1883 г. (36 г.) Габрово, Княжество България
	Христо Цокев-Живописеца в Общомедия

Христо Иванов Цокев-Живописеца е първият художник – габровец със специално завършено образование. Впоследствие се превръща и в един от първите български даровити и добре школувани художници от предосвободителната епоха.

Биография

Първоначалното си образование получава в Габровското училище. Още като невръстно дете заминава с група габровски поклонници за Света гора, Атон. Остава в Хилендарския манастир през 1859 г. като послушник и проявява влечение към живописта. Помага на иконописците там, които забелязват неговите дарби.

След известно време, прекарано по светите земи, благодарение на един руски поклонник заминава за Русия. От 1860 г. е ученик в Киевската духовна семинария и приема монашески сан под името Харалампий, от което се отказва през 1867 г. при постъпването му в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. В края на 1860-те години го завършва с успех.

Под името Димитър Йоанов учи при В. В. Пукирьов, П. А. Десятов, С. К. Зарянко и В. Г. Петров. Завършва през 1873 г.

Същата година посещава Одеса и се завръща в Габрово. Тук рисува портрети на своите съграждани, изписва икони за църкви и манастири. Оттогава датира и прозвището Живописеца, което измества фамилията му Цокев. През 1874 г. се жени.

Участва дейно в организиране на Старозагорското въстание (1875). След погрома му през 1875 г. младият художник е поканен да рисува икони в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов. Заминава със своя шурей и решават да минат по пряк път. В местността Кара чала двамата пътници са нападнати от двама въоръжени турци и обрани. Понеже не намерили пари у тях, турците взели мушамата и ботушите на художника. След изобилие от псувни и обиди си тръгнали. Дълбоко възмутен от преживяното, Цокев запомнил образа на единия от похитителите и го нарисувал. По тази рисунка двамата разбойници били открити и заловени. Тази история се е разказвала дълги години в Габрово.

Заедно със съпругата си заминават за Свищов. До края на 1875 г. Цокев рисува. После, преследван от турците, емигрира с жена си в Гюргево. Там остава до Освобождението, като през цялото време рисува портрети и икони за църквите в Гюргево, Александрия и др. румънски градове и села. Същевременно развива активна революционна дейност като основател и член на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. По време на Руско-турската война е художник при руските войски.

През 1879 г. се завръща в Габрово. На 15 ноември 1879 г. е назначен за учител по чертане и рисуване в новооткритата Габровска гимназия. В свободното си време отново рисува портрети и икони.

Христо Цокев кандидатства за учител в Софийската гимназия. Картината, която изпратил за участие в конкурса, била одобрена. Но поради влошаване на здравето му се отказва от учителското място. Учителства в Габровската гимназия още 4 години.

Творчество

Най-ранните му творби са от 1867 г. – „Портрет на стар монах“ (НХГ) и „Архимандрит Арсений Москвин“ (НХГ).
Няколко портрета, рисувани от него, се намират в Софийския музей, пренесени от неговата съпруга.
По време на следването, освен рисунковите етюди по гипсови антични глави и цели фигури, от времето на художественото следване са останали и мъжки актове от натура, в които показва живописна дарба и професионално умение.
От следването му в Москва най-известни са творбите „Рускинче“ (1869, НХГ), „Автопортрет“ (1872, НХГ), „Мъж с ордени“ (1872, НХГ), „Етюд на млад мъж“ (1872, НХГ).
Повлиян от творчеството на големи руски художници, създава творби като „Стара жена“, „Монахиня“, „Пушач“, „Руска селска девойка“. Създадени през 1872 г., те са едни от най-ранните творби в българската битовата живопис.
Около 1872 г. рисува и пейзажа „Гора“ – един от първите самостоятелни пейзажи в българската живопис.
В Одеса рисува реалистичния портрет на Михаил Каролев /1873/.

Творец в България

В България се отдава предимно на иконопис и портрети:

„Погребението на Спасителя“ – икона, окачена в средата на темплото (черковен иконостас) на храм „Успение на Св. Богородица“ в Габрово
Иконата „Успение на Св. Богородица“ в черквата на Соколски манастир
„Съществие на Светого Духа над Апостолов“ (1874) за храм „Света Троица“, Габрово
Постижения са иконите за храм „Св. св. Кирил и Методий“, Свищов: „Благословящия Христос“, „Богородица Милующая“, „Св. Никола“, „Св. Йоан Кръстител“
Иконата на „Св. Убрус“ и на „Св. арх. Михаил“
4 портрета в Музея на Историографското дружество, Габрово
Портрет на Петко х. Манафов – приема се за значително постижение в творчеството му; намира се в Художествената галерия в Габрово (днес тя носи неговото име)
Портрет на Марко Колев Табак от Габрово
Портрет на свещеник Васил Михов, който се намира при сина му Асен Михов
Портретите на майката и бащата на Райчо Каролев, съхранявани от внука им д-р Борис Каролев в София
Портрети на майката и бащата на Иван П. Златин, съхранявани от техния внук в София д-р Никола Иван Златин
Портрет на Цанко Добрев, съхраняван от снаха му Иванка Добрева в София

Със сигурност има още много портрети и икони, излезли от талантливата ръка на Христо Цокев, но липсва информация за тях.

Източници

Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово, 1934/1996 г., с. 699 – 701
Динова-Русева В., „Нови факти от живота и творчеството на Христо Цокев“, С., 1973 г.
Енциклопедия България, т.7/1996 г., с.386
Иванова Благовеста, „Портретът през Българското възраждане“, С., 2001, с. 23 – 24, 47 – 49.