Борис Каролев

Борис Каролев
	Борис Каролев
Звание	генерал-майор
Род войски	военномедицинска служба
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Дата и място на раждане	6 април 1880 г. Габрово, Княжество България
Дата и място на смърт	13 август 1941 г. (61 г.)
Родства	Райчо Каролев (баща);

Борис Райчев Каролев (понякога Райчов) е български офицер, санитарен генерал-майор.

Биография

Борис Каролев е роден на 6 април 1880 г. в Габрово в семейството на политика и бъдещ министър на народното просвещение Райчо Каролев. Завършва средно образование в родния си град. През 1902 г. завършва медицина в Москва. След като се завръща е назначен за лекар на Софийския военен арсенал. На 31 януари 1904 г. е произведен в чин подпоручик и от същата година е старши ординатор в Първа софийска дивизионна болница. На 20 февруари 1906 г. е произведен в чин поручик, а от 17 май 1909 г. е капитан. По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на полева болница. Между 1913 и 1915 г. е отново старши ординатор на Първа софийска дивизионна болница, като на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Каролев е полкови лекар и старши полкови лекар на 41-ви пехотен полк, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин подполковник. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас, без мечове^[1], Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, на военна лента^[2]^[3] и Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове отгоре^[4].

На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник и от същата година е началник на Военносанитарната част на българската армия. Остава на този пост до 1939 г. През 1924 г. се възстановяват закритите след войната военни болници в България. По негова инициатива е разработен и приет Закон за пострадалите от войните през 1925 г. По време на мандата му като началник на Военносанитарната част се разкриват две първостепенни дивизионни болници в Плевен и Шумен и пет второстепенни в Сливен, Русе, Враца, Дупница и Стара Загора. От 1937 г. е санитарен генерал-майор. Между 1935 и 1939 г. е член на Върховния медицински съвет и е част от ръководството на Българския червен кръст. Умира на 13 август 1941 г.^[5].

Военни звания

Санитарен Подпоручик (31 януари 1904)
Санитарен Поручик (20 февруари 1906)
Санитарен Капитан (17 май 1909)
Санитарен Майор (14 юли 1913)
Санитарен Подполковник (30 май 1917)
Санитарен Полковник (30 януари 1923)
Санитарен Генерал-майор (1937)

Награди

Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас, без мечове (1917)
Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, на военна лента (1918/1921)
Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове отгоре (1921)

Бележки

↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 17 (зап. № 679/1917 г. по Действащата армия)
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 92 (1918 г.)
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 221 – 222 (зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната)
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 35 – 36 (зап. № 464/1921 г. по Министерството на войната)
↑ Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 41

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 81.

[1] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 17 (зап. № 679/1917 г. по Действащата армия)

[2] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 92 (1918 г.)

[3] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 221 – 222 (зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната)

[4] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 35 – 36 (зап. № 464/1921 г. по Министерството на войната)

[5] Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 41

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]