Хрисант Пловдивски
| Хрисант Пловдивски | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
около 1799 г.
Дафия, Османска империя |
|---|---|
| Починал | 4 септември 1869 г.
|
Хрисант Пловдивски (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, митрополит на Смирна, Крит и Пловдив.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1796 или в 1799 година в Дафия на Лесбос.[2][1] Учи в Айвалък. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.[1]
През април 1834 година е избран за мирски епископ и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.[1]
През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.[1] През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.[1][3]
На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.[4][1] Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.[5] Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „Света Петка“[6] – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия Салчо Чомаков, Георгаки Чалъкоглу и Павел Куртович завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.[5]
Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.[1]
Хрисант умира на 4 септември 1869 година в Смирна.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 декември 2020 г.
- ↑ pandektis.ekt.gr
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
- ↑ а б Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 234 – 235.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
| Антемий | → | мирски епископ (април 1834 – юни 1840) |
→ | Кирил |
| Паисий | → | смирненски митрополит (юни 1840 – януари 1841) |
→ | Атанасий |
| Калиник | → | критски митрополит (декември 1843 – 24 август 1850) |
→ | Софроний |
| Никифор | → | пловдивски митрополит (24 август 1850 – 15 ноември 1857) |
→ | Паисий |
| Паисий | → | смирненски митрополит (15 ноември 1857 – 4 септември 1869) |
→ | Мелетий |
