Хенриета Аделхайд Савойска

Хенриета Аделхайд Савойска
Курфюрстиня на Бавария
Родена	6 ноември 1636 г. Замък Валентино, Торино, Савойско херцогство
Починала	13 юни 1676 г. Мюнхен, Курфюрство Бавария
Погребана	Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Религия	Католицизъм
Управление
Период	27 септември 1653 – 13 юни 1676
Предшественик	Мария Анна Австрийска
Наследник	Мария Антония Австрийска
Други титли	принцеса на Савоя
Герб
Семейство
Род	Савойска династия по рождение Вителсбахи по брак
Баща	Виктор Амадей I Савойски
Майка	Кристина Френска
Братя/сестри	Лудвиг Амадей Савойски Лудовика Кристина Савойска Франц Хиацинт Савойски Карл Емануил II Савойски Маргарита Виоланта Савойска Катерина Беатрис Савойска
Съпруг	Фердинанд Мария (1652)
Деца	Мария Анна Виктория Баварска Максимилиан II Емануил Баварски Луиза Мария Баварска Лудвиг Амадей Баварски Кайетан Мария Баварски Йозеф Клеменс Баварски Виоланта Беатрикс Баварска
Хенриета Аделхайд Савойска в Общомедия

Хенриета Аделхайд Савойска (на италиански: Enrichetta Adelaide di Savoia, на немски: Henriette Adelheid Maria von Savoyen; * 6 ноември 1636, Замък Валентино, Торино, Савойско херцогство; † 13 юни 1676, Мюнхен, Курфюрство Бавария) е принцеса на Савоя и чрез брак курфюрстиня на Бавария.

Произход

Дъщеря е на херцог Виктор Амадей I Савойски (* 1587, † 1637), 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, и на съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 1606, † 1663). Нейни дядо и баба по бащина линия са херцогът на Савоя Карл Емануил I Савойски и Каталина Испанска, дъщеря на испанския крал Филип II Испански и на френската принцеса Елизабет дьо Валоа, а по майчина – френският крал Анри IV и Мария де Медичи, по майчина линия племенница на крал Луи XIII. Има трима братя и три сестри:

• Лудвиг Амадей (* 1622, † 1628), принц на Савоя
• Лудовика Кристина (* 1629, † 1692), принцеса на Савоя, съпруга на чичо си кардинал Маврикий Савойски
• Франц Хиацинт (* 1632, † 1638), 13-и херцог на Савоя (1637 – 1638)
• Карл Емануил II (* 1634, † 1675), 14-и херцог на Савоя (1638 – 1675), съпруг на Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур
• Маргарита Виоланта (* 1635, † 1663), херцогиня на Парма и Пиаченца като съпруга на Ранучо II Фарнезе
• Катерина Беатрис (* 1636, † 1637), принцеса на Савоя

Биография

Ранни години

Когато Хенриета е на годинка, баща ѝ умира.

На 8 декември 1650 г. 14-годишната девойка е омъжена тържествено в Катедралата на Торино чрез представител за баварския престолонаследник и бъдещ курфюрст Фердинанд Мария от династията Вителсбахи. Мястото на отсъстващия годеник взема нейният брат Карл Емануил II.

Бракът се връща към инициативата на кардинал Мазарини, който предлага брачния проект в съобщение до баварските пратеници, които са в испанския двор през 1647 г. Савойският брак обаче не е първият избор за нито една от страните. Дълго време майката на Хенриета иска да я омъжи за френския престолонаследник, който по-късно става Кралят Слънце Луи XIV. Мюнхенският двор пък се интересува от булка, която по възможност да говори немски език, но при всички положения да е католичка. Преди подписването на брачния договор мюнхенският двор получава обширна информация за савойското херцогско семейство и изпраща шпионина Фердинандо Егартнер в Торино под псевдонима „Алоиз Рици“. Неговите секретни доклади, които потвърждават вече легендарната красота на Хенриета Аделхайд, карат баварския курфюрст Максимилиан I да настоява синът му да се ожени за нея, а не за сестра ѝ Маргарита.

Курфюрстиня на Бавария

Поради смъртта на баща си Фердинанд Мария става курфюрст на Бавария само година след сватбата, а Хенриета Аделхайд става курфюстиня на страна, на чиято земя никога не е стъпвала. На 16 май 1652 г. тя тръгва с шествие от 336 коне и 350 товарни коли за Мюнхен, където пристига на 21 юни. Двойката се среща за пръв път в Куфщайн. За разпознаване Фердинанд ѝ дава писмо от майка ѝ. На 25 юни 1652 г. тя се омъжва отново в Мюнхен за Фердинанд, който година по-късно става курфюрст на мястото на умрелия си баща.

Поради дълготрайната си бездетност тя остава през 1659 г. с антуража си на лечение в Бад Хайлбрун. Лечението е успешно и до днес престоят ѝ отбелязва т. нар. извор „Аделхайд“, кръстен на нея през 1832 г.

През 1663 г. тя основава Конгрегацията на благородните слугини на Мария.

Като курфюрстиня Аделхайд е важна съветничка на съпруга си. Тя оказва силно влияние върху политиката на Бавария в полза на Франция, което в крайна сметка води до Антихабсбургски съюз между Бавария и Франция. Един от резултатите от съюза е бракът на най-голямата ѝ дъщеря Мария Анна с нейния братовчед Луи дьо Бурбон, дофин на Франция през 1680 г.

Дворец „Нимфенбург“ в Мюнхен

Тя участва в строежа на Дворец „Нимфенбург“ и на Театинската църква в Мюнхен. Привлича чуждестранни хора на изкуството в Мюнхенския двор като например художничката Изабела Мария дел Поцо, които въвеждат в двора любовта към италианската опера. Празненствата, които тя организира, се славят с пищността си, до момента, когато на 9 април 1674 г. опустошителен пожар унищожава Мюнхенската резиденция. В отсъствието на Фердинанд тя спасява децата си боса и с риск за живота, вследствие на което хваща настинка, която довежда до смъртта ѝ след две години страдание.

Смърт

Театинска църква (Мюнхен)

Аделхайд умира на 13 юни 1676 г. в Дворец „Нимфенбург“ в Мюнхен на 39-годишна възраст. Погребана е в ковчег в княжеската гробница на Театинската църква в Мюнхен, за чието изграждане е помогнала. Също така в криптата почиват отделно в калаен съд нейното сърце и вътрешности. След смъртта ѝ библиотеката ѝ отива в Баварската държавна библиотека в Мюнхен.

Брак и потомство

∞ 8 декември 1650 в Торино чрез представител, 16 юни 1652 г. в Мюнхен за Фердинанд Мария (* 31 октомври 1636, Мюнхен; † 26 май 1679, Шлайсхайм), курфюрст на Бавария (1651 – 1679), от когото има пет сина и три дъщери:

• Мария Анна Виктория Баварска (* 28 ноември 1660, Мюнхен, Курфюрство Бавария; † 20 април 1690, Версай, Кралство Франция), чез брак дофина на Франция, ∞ 7 март 1680 в Шалон сюр Марн за Луи дьо Бурбон, велик дофин на Франция (* 1 ноември 1661; † 14 април 1711), първороден син на крал Луи XIV и съпругата му Мария-Тереза Испанска. Двамата имат трима сина.
• Максимилиан Емануел II Баварски (* 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, Мюнхен), курфюрст на Бавария (1679 – 1726); ∞ 1. 15 юли 1685 във Виена за Мария Антония Австрийска († 1692), дъщеря на император Леополд I и неговата съпруга, инфанта Маргарита-Тереза Испанска. Имат трима сина. 2. 2 януари 1695 във Везел за принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески и неговата съпруга Мария Кажимера. Имат девет сина и една дъщеря.
• Луиза Маргарита Антония Баварска (* 18 септември 1663, Мюнхен; † 10 ноември 1665, Мюнхен)
• Лудвиг Амадей Виктор Баварски (* 6 април 1665, Мюнхен; † 11 декември 1665, Мюнхен)
• Мъртво бебе (*/† 1666)
• Кайетан Мария Франц Баварски (* 2 май 1670, Мюнхен; † 7 декември 1670, Мюнхен)
• Йозеф Клеменс Баварски (* 5 декември 1671, Мюнхен; † 12 ноември 1723, Бон), курфюрст и архиепископ на Курфюрство Кьолн (1688 – 1723), епископ на Хилдесхайм (1702 – 1723), Регенсбург (1685 – 1716), Фрайзинг (1685 – 1694) и Лиеж (1694 – 1723), херцог на Вестфалия. Има две извънбрачни деца.
• Виоланта Беатрикс Баварска (* 23 януари 1673, Мюнхен; † 29 май 1731, Флоренция), принцеса на Бавария и чрез брак велика принцеса на Велико херцогство Тоскана, губернаторка на Сиена (1717 – 1731); ∞ 19 януари 1689 във Флоренция за Фердинандо де Медичи (* 9 август 1663, Флоренция, † 31 октомври 1713, Флоренция), наследствен велик принц на Тоскана, от когото няма деца.

• Децата на Хенриета Аделхайд
• 
  Ателие на Франсоа дьо Трой, Мария Анна Кристина Виктория (ок. 1680)
• 
  Андреа Мьолер, Максимилиан II Емануел (ок. 1726)
• 
  Жозеф Вивиан, Йозеф Клеменс (1-ва пол. на 18 век)
• 
  Николо Касана, Виоланта Беатрикс (кр. на 17 век)

Галерия

• 
  Пол Миняр, Принцеса Хенриета Аделхайд (1636)
• 
  Мелхиор Кюсел, Курфюрстиня Хенриета Аделхайд
  (1659)
• 
  Себастиано Бомбели, Курфюрст Фердинанд Мария с Хенриета Аделхайд (1666)
• 
  Жан Дьоламонс, Хенриета Аделхайд Савойска (ок. 1674)
• 
  Хенриета Аделхайд Савойска (17 век)

Източници

• Preuß: Henriette Adelheid, Kurfürstin von Baiern. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 50, Duncker & Humblot, Leipzig 1905, S. 198 – 200
• Roswitha von Bary: Henriette Adelaide. Kurfürstin von Bayern. Unveränderter Nachdruck der Original-Ausgabe München 1980. Pustet, Regensburg 2004, ISBN 3-7917-1873-8.*
• Britta Kägler: Kulturkonflikte im Alpenraum. Das italienische Gefolge der Kurfürstin Henriette Adelaide am Münchner Hof (1651 – 1676). In: Anna Orlowska, Anna, Werner Paravicini, Jörg Wettlaufer (Hrsg.), Atelier. Vorbild, Austausch, Konkurrenz. Höfe und Residenzen in der gegenseitigen Wahrnehmung (Mitteilungen der Residenzen‐Kommission der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Sonderheft 12), Kiel 2009, 119 – 137
• Cornelia Kemp: Das Herzkabinett der Kurfürstin Henriette Adelaide in der Münchner Residenz. Eine preziöse Liebeskonzeption und ihre Ikonographie. Münchner Jahrbuch der bildenden Kunst 33, 1982, ISSN – 1899 0077 – 1899, S. 131 – 154.
• Reinhold Baumstark: Abbild und Überhöhung in der höfischen Malerei unter Henriette Adelaide und dem jungen Max Emanuel. Hubert Glaser: Kurfürst Max Emanuel. Bayern und Europa um 1700. Band 1: Zur Geschichte und Kunstgeschichte der Max-Emanuel-Zeit. Hirmer, München 1976, ISBN 3-7774-2790-X, S. 171 – 205.
• Else Strobl: Adelheid (Henriette Maria Adelaide). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 58 f. (Digitalisat)
• Julia Hübner: Kurfürstin Henriette Adelaide von Savoyen am bayerischen Hof. Über weibliche Handlungsspielräume in frühneuzeitlichen Außenbeziehungen, Dresden: Thelem 2020
• Grabrede zum Begräbnis Adelheids
• Ferdinand Maria, Elector of Bavaria (1651 – 79), genealogy.euweb.cz

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henriette Adelheid von Savoyen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​