Маврикий Савойски
Маврикий Савойски | |
Княз на Савоя, княз на Онеля, губернатор на Ница, кардинал | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 4 октомври 1657 г.
|
Погребан | Торинска катедрала, после в Сакра ди Сан Микеле |
Религия | Католицизъм |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Савойска династия |
Баща | Карл Емануил I Савойски |
Майка | Каталина-Микаела Испанска |
Братя/сестри | Филип Емануил Виктор Амадей I Емануил Филиберт Маргарита Изабела Мария Аполония Франциска Катерина Томас Франциск Йоанна Природени: Емануил Феликс Маврикий Габриел Антоний Маргарита Карл Хумберт Силвий Витихинд Лудовико Кузани Анна Катерина Меравиля |
Съпруга | Лудовика Кристина Савойска |
Деца | няма |
Маврикий Савойски в Общомедия |
Маврикий Савойски (на италиански: Maurizio di Savoia, * 10 януари 1593, Кралски дворец в Торино, Савойско херцогство; † 4 октомври 1627, Вила на кралицата, пак там) е италиански кардинал, благородник от Савойската династия, княз на Савоя, княз на Онеля, губернатор на Ница, маркиз на Арджентера и Берзецио.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Bildnis_des_Herzog_Karl_Emanuel_I_von_Savoyen.jpg/187px-Bildnis_des_Herzog_Karl_Emanuel_I_von_Savoyen.jpg)
Той е четвъртият син на херцог Карл Емануил I Савойски (* 1562, † 1630) и на съпругата му инфанта Каталина-Микаела Испанска (* 1567 † 1597). Негови дядо и баба по бащина линия са Емануил Филиберт Савойски „Желязната глава“, херцог на Савоя, и Маргарита дьо Валоа, херцогиня дьо Бери, сестра на френския крал Анри II, а по майчина – испанският крал Филип II Испански и френската принцеса Елизабет дьо Валоа.
Има четирима братя и пет сестри:
- Филип Емануил (* 1586, † 1605)
- Виктор Амадей I (* 1587; † 1637), 12-и херцог на Савоя, съпруг на принцеса Кристина Френска, трета дъщеря на френския крал Анри IV
- Емануил Филиберт (* 1588; † 1624), абат на Сакра ди Сан Микеле, велик приор на Кастилия и Леон, испански адмирал, вицекрал на Сицилия (1622 – 1624), неженен и бездетен
- Маргарита (* 1589; † 1655), съпруга на Франческо IV Гондзага, бъдещ херцог на Мантуа и на Монферат
- Изабела (* 1591; † 1626), съпруг на Алфонсо III д’Есте, бъдещ херцог на Модена и Реджо
- Мария Аполония (* 1594; † 1656), монахиня
- Франциска Катерина (* 1595; † 1640), монахиня
- Томас Франциск (* 1596; † 1656), главнокомандващ, принц на Кариняно, маркиз на Салусола, маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, граф на Соасон (1641 – 1656), велик магистър на Франция, съпруг на Мария Бурбон-Соасон
- Йоанна (* / † 1597)
Има и девет природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Начални години[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Portrait_of_Maurizio_of_Savoy.png/182px-Portrait_of_Maurizio_of_Savoy.png)
Подобно на дядо си Емануил Филиберт Савойски Маврикий е посветен в църковна кариера много млад. Това става по чисто политически причини, така че той никога не полага обет, въпреки че е номиниран за кардинал на 13-годишна възраст. Той е най-младият сред италианските кардинали до 1615 г., когато 20-годишният Карло ди Фердинандо де Медичи е номиниран за кардинал.
Маврикий се образова в испанския двор на вуйчо си крал Фелипе III и започва военен живот с братята си по време на някои експедиции във Фландрия и в Генуа.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
През пролетта на 1620 г. е назначен за кардинал протектор на Франция от крал Луи XIII. През 1611 г. става абат комендатор на Сакра ди Сан Микеле.[1]
През 1615 г., в отсъствието на баща си Карл Емануил I, той е генерален наместник на Пиемонт за кратък период и губернатор на Асти. В началото на царуването на по-големия си брат е капитан на пиемонтските стрелци и гвардия и фелдмайстор на кавалерийски полк.
През 1618 г. е изпратен в Париж, за да сключи брака на брат си Виктор Амадей I Савойски с Кристина Френска, дъщеря на краля на Франция Анри IV. Неговият брат – 1-вият Савойски херцог, му дава Княжество Онеля и Графство Ница през 1642 г. Кралят на Франция го назначава за кралски генерал.
Маврикий получава червената барета на 18 февруари 1621 г. и дяконството на Санта Мария Нуова на 17 март. На 19 април 1621 г. избира дяконството на Свети Евстахий и става протектор на Франция при Светия престол. Участва в конклава от 1623 г., който избира папа Урбан VIII, работейки усилено, за да получи неговата номинация и по този начин да облагодетелства Франция. На 16 март 1626 г. избира дяконството на Санта Мария ин Виа Лата и от тази година до оставката си е кардинал протодякон.
През 1626 г. основава Академия дей Дезиози в Рим, която се събира в неговия Капитолийски дворец. Освен римски писатели като Антонио Бруни, Агостино Маскарди, Вирджилио Малвеци и Пиетро Сфорца Палавичино, в нея членуват и торински интелектуалци като Лодовико д'Алие и Емануеле Тезауро.[2]
Начело на Принципистите и брак[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Piedmontese_School_-_Princess_Ludovica_of_Savoy.png/201px-Piedmontese_School_-_Princess_Ludovica_of_Savoy.png)
След Договора от Риволи през 1634 г. Маврикий застава на страната на съюза между Кралство Франция и Савойското херцогство, поемайки протекцията на Испанската империя при Папската държава вместо тази на Кралство Франция, като по този начин предизвиква разгорещени противоречия със савойските регенти. На 7 октомври 1637 г. умира херцог Виктор Амадей I и той е наследен от внука си малкия Франц Хиацинт под регенството на майка му Кристина Френска. Тогава Маврикий започва да заговорничи с брат си Томас, за да се възкачи на трона, търсейки подкрепа в злични държави. Аристокрацията, духовенството и висшата буржоазия се разделят на две партии: Принциписти – происпански настроени и следователно поддръжници на Маврикий и Томас, и Мадамисти – профренски настроени и поддръжници на Кралската мадам (Кристина Френска). Тези конфликти водят до избухването на гражданската война в Пиемонт. През август 1639 г. Кралската мадам е принудена да избяга от Торино (паднал в ръцете на войските на Принципистите) със сина си – престолонаследника Карл Емануил. Но още през ноември те успяват да се върнат в града благодарение на майсторството и високите способности на неговия генерал-лейтенант – маркизът на Пианеца Карло Емануеле Филиберто Джачинто ди Симиана. Мирът е постигнат и благодарение на брачното споразумение между кардинал Маврикий и неговата 13-годишна племенница Лудовика (Луиза) Кристина, сключено в Ница на 21 септември 1641 г. в двореца му, където е издигнат временен олтар. Кумовете са Маркизът на Алие и Маркизът на Пианеца, вече оглавяващи Регентския съвет на Кристина Френска.
В консисторията от 1 декември 1642 г. папа Урбан VIII обявява оставката на кардинал Маврикий, представена на нунция в Мадрид, и обявява брака му за валиден. През 1648 г. Маврикий получава титлата на маркиз на Арджентера и Берзецио от своя племенник – херцог Карл Емануил II Савойски. След сватбата двойката отива да живее в Ница, където Маврикий получава поста на губернатор. Те нямат деца и той посвещава остатъка от дните си на изучаване на философията и литературата.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
64-годишният Маврикий умира от инсулт на 4 октомври 1657 г. във Вилата на кралицата в Торино. Той оставя съпругата си Лудовика вдовица на 27 години и ѝ завещава голямата си колекция от произведения на изкуството, както и огромните си дългове. На 24 октомври е отслужено тържественото му погребение с речта Il Cilindro, написана от известния писател Емануеле Тезауро.[3] Първоначално тялото му е погребано в Торинската катедрала. През 1836 г. е преместено в Сакра ди Сан Микеле заедно с това на други знаменити членове на Савойския дом (включително това на малкия херцог Франц Хиацинт Савойски) по волята на крал Карл Алберт Савойски-Каринян.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Tobias Mörschel: Blaues Blut, roter Hut. Fürstkardinal Maurizio di Savoia. Arne Karsten: Die Jagd nach dem roten Hut. Kardinalskarrieren im barocken Rom. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2004, ISBN 3-525-36277-3.
- Matthias Oberli: „Magnificentia Principis“. Das Mäzenatentum des Prinzen und Kardinals Maurizio von Savoyen (1593-1657). VDG, Verlag und Datenbank für Geisteswissenschaft, Weimar 1999, ISBN 3-89739-038-8.
- Moritz von Savoyen Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Website der Florida International University
- Osborne, Toby. Dynasty and Diplomacy in the Court of Savoy: Political Culture and the Thirty Years' War. Cambridge University Press. 2007. 236.
- Marek, Miroslav. Savoy 3, genealogy.euweb.cz
- Savòia, Maurizio di, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Savoia, Maurizio di, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
- Savòia, Maurìzio di-, на sapere.it, De Agostini
- Paolo Cozzo, SAVOIA, Maurizio di, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ DBI ..
- ↑ Un letterato milanese a Roma: Brunoro Taverna fra Spagnoli e Borromei, Umoristi e Lincei // {{{journal}}} 57. 2016.
- ↑ E. Tesauro, Il cilindro. Oration panegirica... nelle solenni esequie del serenissimo principe Mauritio di Savoia celebrate nel duomo di Torino, alli 24 di ottobre 1657, Torino 1657.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maurizio di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|