Направо към съдържанието

Халиде Едип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Халиде Едип
Halide Edib Adıvar
Родена11 юни 1884 г.
Починала9 януари 1964 г. (79 г.)
Истанбул, Турция
Професияписател
Националност Турция
Активен период1909 – 1963
Жанрсъвременен роман, исторически роман
Направлениеромантизъм, реализъм
СъпругСалих Зеки бей (1901 – 1910),
Аднан Адъвар (1917-)
Уебсайт
Халиде Едип в Общомедия

Халиде Едип Адъвар (на турски: Halide Edib Adıvar, خالده اديب) е турска политическа лидерка за защита на правата на жените, съратничка на Мустафа Кемал Ататюрк в националноосвободителната борба на турския народ, първата турска писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен и исторически роман.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1883 г. в Истанбул, Османската империя[1]. Баща ѝ е бил секретар на султан Абдул Хамид II.

Тя получава домашно образование с частни уроци по европейска и османска литература, религия, философия, социология, пиано, английски, френски и арабски език. За кратко посещава гръцко училище в Цариград и учи гръцки език. През 1893 г. за кратко учи в Американския колеж за момичета. По-късно в периода 1899 – 1901 г. отново следва в него и го завършва.

След дипломирането си се омъжва за Салих Зеки бей, математик и астроном. Имат 2 сина. През 1910 г. се развежда със съпруга си поради нейното несъгласие той да има втора съпруга.

През 1908 г. започва да пише статии за образованието и статута на жените. Това я прави мишена и в продължение на година живее в Египет. През 1909 г. е издаден първият ѝ роман „Heyulâ“ (Велзевул). След развода нейната къща става интелектуален салон, който събира личности заинтересовани от нови концепции за турската национална идентичност.

През 1917 г. се омъжва за д-р Аднан Адъвар. Следваща година започва да работи като преподавател по литература в Истанбулския университет. Проявява все повече активност в националистическите движения в Турция под влиянието на Зия Гьокалп. В периода 1916 – 1917 г. е инспектор на Османската империя в училищата в Дамаск, Бейрут и Колежа „Свети Йосиф“ в Ливан.

След поражението на Османската империя през Първата световна война британските войски окупират Константинопол и другите части на империя. Тя активно се включва в съпротивата срещу окупацията. През 1920 г. е изпратена в изгнание в Малта, откъдето избягва в Анадола.

Включва се в Турската война за независимост, като заедно с Мустафа Кемал и журналиста Юнус Нади основават Анадолската информационна агенция. По време на Гръцко-турската война получава званието ефрейтор и активно обикаля фронта, пишейки за политиката на изгорена земя и жестокостите на гръцката армия.

През 1926 г. тя и сътрудниците ѝ са обвинени в държавна измяна и заедно със съпруга си емигрира в Европа, като живеят във Франция и Великобритания. Пътува много и преподава в САЩ и Индия.

През 1939 г. се връща в Турция и става преподавател по английска литература в Юридическия факултет на Истанбулския университет. През 1950 г. е избрана за член на Турския парламент.

През целия си живот неуморно продължава да твори. Нейните произведения са преведени на много езици. Те представят ярки образи на силни, достойни и независими героини, които успяват да изявят индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и консервативно общество.

Халиде Едип умира в Истанбул на 9 януари 1964 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Heyulâ (1909)
  • Raik’in Annesi (1909)
  • Seviyye Talip (1910)
  • Handan (1912)
  • Son Eseri (1913)
  • Yeni Turan (1913)
  • Mev’ud Hüküm (1918)
  • Ateşten Gömlek (1923)
  • Vurun Kahpeye (1923)
  • Kalp Ağrısı (1924)
  • Zeyno'nun oğlu (1928)
  • Sinekli Bakkal (1936)
    Синекли бакал, изд. „Народна култура“, София (1971); изд. „Рива“, София (2010), прев. Гюлчин Чешмеджиева
  • Yolpalas Cinayeti (1937)
  • Tatarcık (1939)
  • Sonsuz Panayır (1946)
  • Döner Ayna (1954)
  • Akile Hanım Sokağı (1958)
  • Kerim Usta'nın Oğlu (1958)
  • Sevda Sokağı Komedyası (1959)
  • Çaresaz (1961)
  • Hayat Parçaları (1963)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1923 Atesten gömlek – по романа
  • 1949 Vurun kahpeye – по романа
  • 1950 Atesten gömlek – по романа
  • 1955 Yolpalas cinayeti – по романа
  • 1964 Vurun kahpeye – по романа
  • 1964 Döner ayna – по романа
  • 1968 Sinekli bakkal – по романа
  • 1973 Vurun kahpeye – по романа
  • 1988 Atesten günler – сериал по романа „Atesten Gömlek

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според различни източници датата на раждане варира от 1882 до 1884 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]