Хайнер Мюлер

Хайнер Мюлер
Heiner Müller
	Хайнер Мюлер Heiner Müller
	Хайнер Мюлер говори при голямата демонстрация в Берлин на 4 ноември 1989 г.
Роден	9 януари 1929 г. Епендорф, Саксония, Германия
Починал	30 декември 1995 г. (66 г.) Берлин, Германия
Професия	драматург, поет, белетрист, есеист
Националност	Германия
Жанр	драма, поезия, проза, есе
Дебютни творби	„Покривката“, пиеса (1951)
Награди	Хайнрих Ман (1959); Клайст (1990)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хайнер Мюлер в Общомедия

Хайнер Мюлер (на немски: Heiner Müller) е един от най-важните немскоезични драматурзи от втората половина на XX век и спада към най-значимите писатели на ГДР. През 1959 г. печели литературната награда Хайнрих Ман, а през 1990 – наградата Клайст. Създава си име също на поет, белетрист, есеист и режисьор. Президент е на Академията на изкуствата на ГДР.

Биография

Хайнер Мюлер е роден на 9 януари 1929 г. в Епендорф, Саксония. През 1935 г. постъпва в училището на Бройнсдорф. От 1939 до 1947 г. Мюлер живее с родителите си във Варен (Мюриц). Тук учи в средно училище и поради добрите си оценки получава свободно място в гимназията, което е в зависимост от членството в Хитлерюгенд. Малко преди края на войната Хайнер Мюлер е мобилизиран в Службата за трудова повинност и във Фолксщурма (народното опълчение). Бащата на Мюлер, който като социалдемократ е бил арестуван временно през 1933 г., след 1946 г. става член на Германската единна социалистическа партия ГЕСП и партиен функционер. Въпреки това в знак на протест през 1951 г. напуска ГДР заедно с жена си и втория си син^[1].

След края на войната Хайнер Мюлер успява да положи матура във Франкенберг (Саксония), където баща му е кмет от 1947 г.^[1]. След това работи в библиотека и в Общинския съвет. През 1946 г. встъпва в Германската социалдемократическа партия, която под съветски натиск малко след това насилствено е обединена с Комунистическата партия на Германия под името Германска единна социалистическа партия. Поради липса на ангажираност и неплащане на членски внос Хайнер Мюлер скоро е изключен от партията.

От 1950 г. Мюлер пише литературна критика за вестник Зонтаг и за културно-политическия алманах Ауфбау, а от 1953 г. и за списание Нойе дойче литератур. През 1954 г. Мюлер става член на Съюза на немските писатели, където от 1957 г. заема поста научен сътрудник в отдел „Драма“. Това е времето, когато се осъществява премиерата на пиесата му „Десет дни, които разтърсиха света“ (Zehn Tage, die die Welt erschütterten).

През 1957/58 г. Хайнер Мюлер работи като редактор на младежкото списание Юнге кунст, а през 1958 г. става сътрудник на Театър Максим Горски в Берлин и писател на свободна практика. През същата година са премиерите на пиесите му „Die Korrektur“ и „Der Lohndrücker“.

Пиесата на Хайнер Мюлер „Die Umsiedlerin“ е свалена след премиерата през 1961 г. Авторът е изключен от Съюза на писателите, което е равносилно на забрана за упражняване на професията. Мюлер получава подкрепа от видните културни дейци Петер Хакс, Ханс Айслер и литературоведа Ханс Майер. Намира работа в радиото, в ДЕФА и телевизията, предимно под псевдоним.

Мюлер пише пиесата „Филоктет“ (Philoktet) (премиерата е през 1968 г. в Мюнхен) и превежда за режисьора Бено Бесон драмата „Едип тиранин“ (Ödipus Tyrann) от Софокъл (премиерата е през 1967 г. в Дойчес театър, Берлин). Забранената в ГДР пиеса на Хайнер Мюлер „Mauser“ има премиера през 1975 г. в САЩ и през 1980 г. в Кьолн. Пиесата „Germania Tod in Berlin“ е поставена за първи път през 1978 г. по време на Мюнхенските театрални дни, а премиерата на „Хамлетмашина“ (Die Hamletmaschine) е през 1979 г. в Париж. Пиесата „Поръчението“ (Der Auftrag) е поставена през 1982 г. в Бохум. През 1984 г. Хайнер Мюлер става член на Академията на изкуствата на ГДР. През 1988 г. е възстановено членството му в Съюза на немските писатели.

През 1990 г. град Франкфурт на Майн организира фестивала „Експеримента“ (Experimenta) в чест на Хайнер Мюлер с многобройни гостуващи постановки на пиесите му от страната и чужбина.

През 1992 г. Хайнер Мюлер поема ръководството на Брехтовия театър Берлинер ансамбъл заедно с четирима други режисьори. През 1993 г. поставя музикалната драма на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ в Байройт. Последната му постановка, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, е през юни 1995 г. в Берлинер ансамбъл, като до днес издържа повече от 400 представления^[2].

Хайнер Мюлер умира на 30 декември 1995 г. в Берлин от рак на хранопровода в Берлин^[3].

Библиография

Пиеси

1951: Das Laken
1956/57: Der Lohndrücker
1957: Die Korrektur I
1958: Die Korrektur II
1957/58: Klettwitzer Bericht 1958 – Eine Hörfolge
1958: Glücksgott
1961: Die Umsiedlerin oder Das Leben auf dem Lande
1958/1964: Philoktet

Филоктет и др., изд.: Народна култура, София (1989), прев. Иван Станев

1963/64: Der Bau
1966/67: Sophokles/Ödipus, Tyrann
1968: Der Horatier
1970: Mauser
1970: Weiberkomödie
1971: Macbeth

Макбет по У. Шекспир, изд.: Захарий Стоянов, София (2011), прев. Мирослава Кадурина

1956/71: Germania Tod in Berlin
1972: Zement
1951/74: Die Schlacht
1955/61/74: Traktor
1976: Leben Gundlings Friedrich von Preußen Lessings Schlaf Traum Schrei. Ein Greuelmärchen
1977: Die Hamletmaschine

Хамлетмашина, сп. Панорама, София (2001), прев. Боян Иванов

1978: Bertolt Brecht/Der Untergang des Egoisten Johann Fatzer

Гибелта на егоиста Йохан Фатцер / Бертолт Брехт, изд.: Black Flamingo, София (2017), прев. Владко Мурдаров

1979: Der Auftrag

Поръчението (Спомен за една революция), сп. Гестус, София (2005)

1980/81: Quartett
1982: Verkommenes Ufer Medeamaterial Landschaft mit Argonauten
1984: Wolokolamsker Chaussee I: Russische Eröffnung
1984: Anatomie Titus Fall of Rome Ein Shakespearekommentar
1984: Bildbeschreibung
1985/86: Wolokolamsker Chaussee II: Wald bei Moskau
1985/86: Wolokolamsker Chaussee III: Das Duell
1985/86: Wolokolamsker Chaussee IV: Kentauren
1985/86: Wolokolamsker Chaussee V: Der Findling
1995: Germania 3 Gespenster am toten Mann

Поезия

ок. 1950: Auf Wiesen grün...

По зелените поля..., стихотворения, Литературен вестник, София (1998), прев. Галена Едуардова

ок. 1950: Der Vater
ок. 1950: Der glücklose Engel
1963: Neujahrsbrief 1963
ок. 1963: Kindheit
1968: Lied vom CIA
1970: Leninlied
1977: Für Ekkehard Schall
1986: Phönix
ок. 1989: Fernsehen
ок. 1990: Leere Zeit
1992: Selbstkritik 2 Zerbrochener Schlüssel
1992: Herakles 13

Херакъл, стихотворения, Литературен вестник, София (2002), прев. Явор Звънчаров

1992: Gedichte 1949–1989
1993: Mommsens Block
1993: Senecas Tod
1993: Seife in Bayreuth
1994: Ajax zum Beispiel
1995: Vampir

Проза

1951: Bericht vom Großvater
1951: Der Bankrott des großen Sargverkäufers
1958: Der Vater
1972: Herakles 2 oder die Hydra
1975/76: Todesanzeige
1987: MAeLSTROMSÜDPOL
1995: Traumtext Oktober 1995

Публикации, речи, есета

1951: Das Volk ist in Bewegung
1954: Nicht für Eisenbahner. Kritische Bemerkungen zu einem Heimatbuch
1961: Selbstkritik Heiner Müllers
1961: Grußadresse an eine Akademie
1979: Fatzer ± Keuner
1985: Die Wunde Woyzeck
1987: New York oder Das eiserne Gesicht der Freiheit
1988: Shakespeare Eine Differenz
1989: 4. November 1989 Alexanderplatz Berlin/DDR
1990: Deutschland ortlos. Anmerkung zu Kleist

Награди и отличия

1959: Награда Хайнрих Ман
1964: Erich-Weinert-Medaille
1975: Награда Лесинг
1979: „Мюлхаймска награда за драматургия“
1984: Karl-Sczuk-Preis
1985: Награда Георг Бюхнер
1985: Hörspielpreis der Kriegsblinden
1986: Национална награда на ГДР
1989: Hörspielpreis der Akademie der Künste
1990: Награда Клайст
1991: Europäischer Theaterpreis
1996: Theaterpreis Berlin (посмъртно)

Постановки на пиеси от Хайнер Мюлер в България

1982: „Филоктет“, Театър София, реж. Димитър Гочев^[4]
1993: „Сънят на Одисей“, Театрална работилница „Сфумато“, реж. Явор Гърдев^[5]
2008: „Хамлетмашина“, Театър „Българска армия“ армия, реж. Бернхард М. Ойстершулте^[6]
2015: „Квартет: Опасни връзки след края на света“, Национален дворец на културата, реж. Явор Гърдев^[7]

Бележки

↑ ^а ^б Bengt Algot Sørensen: Geschichte der deutschen Literatur 2: Vom 19. Jahrhundert bis zur Gegenwart, C.H. Beck, München, 2010, S. 427
↑ Über 385 Vorstellungen der Inszenierung von Heiner Müller Repertoire des BE, архив на оригинала от 10 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140110125102/http://www.berliner-ensemble.de/repertoire/titel/31/aufhaltsame-aufstieg-des-arturo-ui-der, посетен на 26 октомври 2017
↑ Peter Laudenbach: Das Orakel spricht. In: Der Tagesspiegel. 9. Januar 2009
↑ Виолета Дечева, „Хайнер Мюлер в България“, в-к „Култура“, бр. 12 (2849), 31 март 2010.
↑ Театрална работилница „Сфумато“: История
↑ Премиерата на „Хамлетмашината“ от Хайнер Мюлер е довечера в ТБА, kafene.bg, 25 септември 2009.
↑ Явор Гърдев представя премиерно „Квартет“ по Хайнер Мюлер в НДК, в-к „Дневник“, 12 май 2015.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Хайнер Мюлер
((de)) Биографични данни за Хайнер Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Хайнер Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Хайнер Мюлер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
((de)) Библиография на Хайнер Мюлер 1948–1992 г.
((de)) Хайнер Мюлер в Die LYRIKwelt
((de)) Хайнер Мюлер в Personensuche
((en)) Хайнер Мюлер в Internet Movie Database

[Sorensen-1] а ^б Bengt Algot Sørensen: Geschichte der deutschen Literatur 2: Vom 19. Jahrhundert bis zur Gegenwart, C.H. Beck, München, 2010, S. 427

[2] Über 385 Vorstellungen der Inszenierung von Heiner Müller Repertoire des BE, архив на оригинала от 10 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140110125102/http://www.berliner-ensemble.de/repertoire/titel/31/aufhaltsame-aufstieg-des-arturo-ui-der, посетен на 26 октомври 2017

[3] Peter Laudenbach: Das Orakel spricht. In: Der Tagesspiegel. 9. Januar 2009

[4] Виолета Дечева, „Хайнер Мюлер в България“, в-к „Култура“, бр. 12 (2849), 31 март 2010.

[5] Театрална работилница „Сфумато“: История

[6] Премиерата на „Хамлетмашината“ от Хайнер Мюлер е довечера в ТБА, kafene.bg, 25 септември 2009.

[7] Явор Гърдев представя премиерно „Квартет“ по Хайнер Мюлер в НДК, в-к „Дневник“, 12 май 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]