Фридрих I (Анхалт)
Фридрих I Friedrich I. von Anhalt | |
херцог на обединеното херцогство Анхалт | |
Херцог Фридрих I фон Анхалт | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Десау-Рослау, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 1871 – 1904 |
Предшественик | Леополд IV |
Наследник | Фридрих II |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Леополд IV (Анхалт-Десау) |
Майка | Фридерика фон Прусия (1796 – 1850) |
Братя/сестри | Агнес фон Анхалт-Десау Мария Анна фон Анхалт-Десау |
Съпруга | Антоанета фон Саксония-Алтенбург (22 април 1854 – 24 януари 1904) |
Деца | Елизабет фон Анхалт-Десау Леополд фон Анхалт Фридрих II (Анхалт) Едуард фон Анхалт Ариберт фон Анхалт Александра фон Анхалт |
Фридрих I в Общомедия |
Леополд Фридрих I Франц Николаус фон Анхалт (на немски: Leopold Friedrich I Franz Nikolaus von Anhalt; * 2 април 1831, Десау; † 24 януари 1904, Баленщет) от род Аскани, е от 1871 до 1904 г. като Фридрих I херцог на обединеното херцогство Анхалт. Той има титлата княз фон Анхалт-Десау.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на херцог Леополд IV фон Анхалт-Десау (1794 – 1871) и съпругата му принцеса Фридерика фон Прусия (1796 – 1850), дъщеря на наследствения принц Фридрих Лудвиг Карл фон Прусия и Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц. Майка му Фридерика е племенница на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Брат е на Агнес (1824 – 1897), омъжена 1853 г. за херцог Ернст I фон Саксония-Алтенбург (1826 – 1908), и на Мария Анна (1837 – 1906), омъжена 1854 г. за принц Фридрих Карл Пруски (1828–1885), племенник на император Вилхелм I.
Фридрих следва в Бон и Женева, през 1851 г. е премиер-лейтенант в „1. Гвардейски пехотен полк“ в пруската войска в Потсдам и от 1853 г. е в Десау. През 1864 г. Фридрих е в щаба на своя зет, принц Фридрих Карл Пруски, в похода до Шлезвиг. През 1867 г. той става генерал-лейтенант „à la suite“ на войската и участва през 1870/71 г. във Френско-пруската война. Там Фридрих участва при обсадата на Тул, в битките при Бомон и Седан. Той получа Железния кръст II. класа.[1]
Той замества баща си при императорската прокламация във Версай на 18 януари 1871 г.[2][3] След смъртта на баща му на 22 май 1871 г. Фридрих поема управлението на Херцогство Анхалт, обединените бивши княжества Анхалт-Десау, Анхалт-Кьотен и Анхалт-Бернбург.
Император Вилхелм I номинира Фридрих на 16 август 1876 г. за шеф на „Пехотен полк № 93“. Той има също ордените рицар на Ордена Черен орел и на червения Адлер орден I. класа и големия кръст на белгийския Леополд-орден.
Фридрих I фон Анхалт умира на 24 януари 1904 г. в Баленщет на 72 години. Той е наследен от синът му Фридрих II.[4]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Фридрих I фон Анхалт се жени на 22 април 1854 г. в Алтенбург за принцеса Антоанета фон Саксония-Алтенбург (* 17 април 1838, Бамберг; † 13 октомври 1908, Берхтесгаден), дъщеря на принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852) и Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1815 – 1841). Te имат децата:[5][6]
- Леополд (1855 – 1886), наследствен принц на Анхалт
- ⚭ 1884 принцеса Елизабет фон Хесен-Касел (1861 – 1955)
- Фридрих II (1856 – 1918), херцог на Анхалт
- ⚭ 1889 принцеса Мария фон Баден (1865 – 1939)
- Елизабет (1857 – 1933)
- ⚭ 1877 велик херцог Адолф Фридрих V фон Мекленбург-Щрелиц (1848 – 1914)
- Едуард (1861 – 1918), херцог на Анхалт
- ⚭ 1895 (разв. 1918) принцеса Луиза фон Саксония-Алтенбург (1873 – 1953)
- Ариберт (1864 – 1933)
- ⚭ 1891 (разв. 1900) принцеса Мария Луиза фон Шлезвиг-Холщайн (1872 – 1956)
- Александра (1868 – 1958)
- ⚭ 1897 княз Зицо фон Шварцбург (1860 – 1926)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 123.
- Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum, Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. J., S. 284 – 285.
- Ralf Regener: Ein vergessener Herrscher – Biographische Studien zu Herzog Friedrich I. von Anhalt (1831 – 1904), in: Mitteilungen des Vereins für Anhaltische Landeskunde 24 (2015), S. 113 – 132.
- Thomas Gehrlein: Das Haus Anhalt. Über 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Deutsche Fürstenhäuser Heft 34, Börde-Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9814458-1-7, S. 29
- Ralf Regene: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie. Funk, Dessau-Roßlau 2013, ISBN 978-3-939197-79-9.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ralf Regener: Ein vergessener Herrscher – Biographische Studien zu Herzog Friedrich I. von Anhalt (1831 – 1904), in: Mitteilungen des Vereins für Anhaltische Landeskunde 24 (2015), S. 113 – 132, hier S. 117 – 121.
- ↑ Dr. Theodor Toeche-Mittler: Die Kaiserproklamation in Versailles am 18. Januar 1871 mit einem Verzeichniß der Festtheilnehmer, Ernst Siegfried Mittler und Sohn, Berlin 1896
- ↑ H. Schnaebeli: Fotoaufnahmen der Kaiserproklamation in Versailles, Berlin 1871
- ↑ Ralf Regener: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie, Dessau-Roßlau 2013, S. 31 – 36
- ↑ Ascania 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Leopold Friedrich I Franz Nikolaus Fürst von Anhalt-Dessau, thepeerage.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Lebenslauf von 1893 mit Bild, sammlungen.ulb.uni-muenster.de
- museum-digital: sachsen-anhalt: Ölgemälde Friedrich I. (Anhalt) um Museum Schloss Bernburg, www.museum-digital.de
- Almanach Gota, angelfire.com
- Anhalt Архив на оригинала от 2016-05-23 в Wayback Machine., genroy.free.fr
- Genealogics – Leo van de Pas
- Meyers Konversations-Lexikon, 1888