Направо към съдържанието

Ернст I (Саксония-Алтенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернст I
Ernst I Friedrich Paul Georg Nikolaus von Sachsen-Altenburg
херцог на Саксония-Алтенбург
Херцог Ернст I фон Саксония-Алтенбург
Роден
Починал
7 февруари 1908 г. (81 г.)

Религиялутеранство
Учил вЛайпцигски университет
Йенски университет
Управление
Период1853 – 1908
Семейство
РодВетини
БащаГеорг (Саксония-Алтенбург)
МайкаМария фон Мекленбург (1803–1862)
Братя/сестриМориц фон Саксония-Алтенбург
СъпругаАгнес фон Анхалт-Десау (28 април 1853 – 23 октомври 1897)
ДецаМария фон Саксония-Алтенбург (1854–1898)
Ернст I в Общомедия

Ернст I Фридрих Паул Георг Николаус фон Саксония-Алтенбург (на немски: Ernst I Friedrich Paul Georg Nikolaus von Sachsen-Altenburg; * 16 септември 1826, Хилдбургхаузен; † 7 февруари 1908, Алтенбург) от род Ернестини, е от 1853 до 1908 г. херцог на Саксония-Алтенбург.

Той е най-възрастният син на херцог Георг фон Саксония-Алтенбург (1796 – 1853) и съпругата му херцогиня Мария фон Мекленбург (1803–1862), дъщеря на мекленбургския наследствен принц Фридрих Лудвиг и Елена Павловна.

Ернст I следва от 1840 г. заедно с брат си Мориц (1829 – 1907) в университета в Йена. През средата на август 1845 г. Ернст започва военно образование и става на 28 септември 1907 г. пруски генерал-полковник с ранг генерал-фелдмаршал. При посещение при братовчедката му Александра, той се запознава с цар Александър II, с когото се сприятелява.

Ернст I се жени на 28 април 1853 г. в Десау за принцеса Агнес фон Анхалт-Десау (* 24 юни 1824; † 23 октомври 1897), дъщеря на херцог Леополд IV фон Анхалт-Десау. При гостите е и крал Фридрих Вилхелм IV от Прусия.

Той е близък приятел с тримата германски кайзери. След смъртта му през 1908 г. е наследен от племенника му Ернст II фон Саксония-Алтенбург.


Ернст I и Агнес фон Анхалт-Десау имат две деца:[1]

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 416 – 417.
  • Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992.