Първоначално сезон 2014/15 включва десет състезания между септември2014 и юни1015 г. Календарът е одобрен през декември2013 г.[2] Впоследствие обаче от него отпада Рио де Жанейро, който преди това е заменил Хонконг. Това води до разместване на градовете в календара, а мястото на провеждане на петия кръг остава неуточнено, като това би трябвало да бъде някой град в Северна или Южна Америка. Кандидати са Атланта, Ванкувър и Мексико Сити. По-късно Алехандро Агаг заявява, че има възможност този кръг да отпадне от календара или на негово място да се състои втори старт на някое от европейските трасета.[3] В крайна сметка в началото на февруари е обявено, че като предпоследен кръг ще бъде добавена надпревара в Москва.[4] По-късно през същия месец след дълго чакане е получено разрешение лондонското състезание да се състои в парка Батърсий, като в два поредни дни ще се проведат два старта, увеличавайки бройката на кръговете през сезона на 11.[5]
През април 2014 г. са потвърдени отборите, които ще се състезават в първия сезон. Два месеца по-късно обаче Дрейсън Рейсинг се отказва от участие. Неговото място заема Трули ГП на Ярно Трули, като Дрейсън Рейсинг става технически партньор на Трули ГП. В края на март е обявено двугодишното наказание на Франк Монтани, който след състезанието в Путраджая дава положителна допинг проба за кокаин.[7] Преди състезанието в Лонг Бийч името на Чайна Рейсинг е сменено на НЕКСТЕВ ТСР.[8] Голяма част от пилотите имат опит от състезания като Формула 1, 24-те часа на Льо Ман, Индикар и др. 20-те пилоти, застанали на старта на първото състезание в Пекин имат общо 776 старта във Формула 1 (в които са спечелили 661,5 точки), 51 старта в 24-те часа на Льо Ман, 12 старта в 500-те мили на Индианаполис, 5 шампионски титли в различни шампионати на Формула 3 (66 победи) и др.[9] Заради ангажименти с участия в други серии част от пилотите са възпрепятствани да стартират в някои от кръговете и са заместени от други – така в стартове от сезона участват общо 35 пилоти.
1 – Никола Прост записва най-доброто време в квалификациите и съответно получава трите точки, но на стартовата решетка е преместен с десет места назад заради наказание от съсзетазанието в Пекин и по този начин Ориол Сервиа стартира от първото място.[21]
2 – Лукас ди Граси (Ауди Спорт АБТ) завършва на първо място в състезанието, но е дисквалифициран, защото болидът му не отговаря на техническите изисквания.[22]
3 – Стефан Саразен (Венчъри Гран При) завършва на първо място в състезанието, но получава 49-секундно наказание заради превишаване на разрешеното количество енергия.[23]
Китай
Малайзия
Уругвай
Аржентина
САЩ
Монако
Германия
Русия
Великобритания
е.дамс-Рено
Амлин Агури
Махиндра Рейсинг
Трули ГП