Вик (литературна награда)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вик.
| Награда „Вик“ | |
| Присъждана за | български роман, издаден през предходната година |
|---|---|
| От | Фондация „Вик“ |
| Място | София |
| Държава | България |
| Възнаграждение | 10 000 лв. |
| Първо връчване | 2004 г. |
| Връчена последно | 2009 г. |
| Уебсайт | vickfoundation.com/bg/prize.html |
Наградата „Вик“ за български роман на годината е основана през 2004 г. от англичанина Едуард Вик – възпитаник на Кеймбриджкия университет и бизнесмен, основател на преводаческата агенция EVS Translations.
История
[редактиране | редактиране на кода]Наградата се връчва от регистрираната на адрес в София фондация „Вик“ от 2004 до 2009 г. включително. Наградата е в размер на 10 000 лв. (точно два пъти по-голяма от най-голямата като финансово изражение литературна награда към онзи момент – наградата „Христо Г. Данов“) и включва предложение за превод на романа победител на английски език.
Боян Биолчев (при учредяването на наградата – ректор на Софийския университет), Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Раймонд Вагенщайн (при учредяването на наградата – председател на Асоциация Българска книга), Стефан Данаилов, Христо Друмев (при учредяването на наградата – директор на НДК) и самият учредител Едуард Вик са членовете на постоянния комитет, който всяка година излъчва четиричленно жури. Читателите също имат право да вземат участие в гласуването под различни форми в течение на годините.
Носители на наградата
[редактиране | редактиране на кода]| № | Година | Жури | Лауреати |
|---|---|---|---|
| 1 | 2004 |
Жури с председател Антон Дончев и членове Светлозар Игов, Йордан Ефтимов и Симона Мирчева[1] |
|
| 2 | 2005 |
Жури с председател Дико Фучеджиев и членове Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов[3] |
|
| 3 | 2006 |
Жури с председател Петър Анастасов и членове Димитър Томов, Ирина Вагалинска и Георги Коритаров[6] |
|
| 4 | 2007 |
Жури с председател Любомир Левчев и членове Амелия Личева, Ангел Игов и Деян Енев[9] |
|
| 5 | 2008 |
Жури с председател проф. Боряна Христова и членове Меглена Кунева, проф. Валери Стефанов, Андрей Слабаков и доц. Георги Лозанов[12] |
|
| 6 | 2009 |
Жури с председател проф. Милена Кирова и членове проф. Светлозар Игов, Георги Тенев и Кристина Патрашкова |
|
Обществен отзвук
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки сериозната си заявка да предизвика интерес към съвременната българска литература, наградата получава сериозни критики в няколко отношения. Частта от наградата, отнасяща се до английския превод, предизвиква разочарование, след като първият награден роман е преведен от екип преводачи без опит в литературния превод и не получава интерес от чужд издател. Редовно се появяват критични коментари за състава на постоянния комитет, определящ журито (виж по-долу), както и за състава на самите журита. На критика са подложени и помпозните церемонии.[16][17]
Особено силни спорове предизвиква изданието на конкурса от 2006 г., когато наградата получава Боян Биолчев, член на постоянния комитет.[18] Биолчев не се отказва от наградата, но дарява паричния ѝ еквивалент за установяването на награда за студентско творчество.
Скандал предизвиква и идеята на учредителите да потърсят „застъпници“ на наградата сред фигури като депутатката от БСП Мая Манолова и бизнесмена Христо Ковачки.[19]
През 2009 г. с отворено писмо до медиите Едуард Вик обявява, че прекратява финансирането на наградата.[20] Това предизвиква обширна дискусия.[21][22][23]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Жури 2004[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, март 2004
- ↑ За церемонията по награждаването, провела се в Националната художествена галерия, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ Жури 2005[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2005
- ↑ „'Стъклената река' на Емил Андреев стана роман на годината“, Vesti.bg, 28 октомври 2005 г.
- ↑ За церемонията по награждаването, провела се в столичния хотел „Шератон“, със снимки Архив на оригинала от 2012-11-01 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 27 октомври 2005 г.
- ↑ Жури 2006[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2006
- ↑ „Ректорът на СУ е написал романа на годината, дарява наградата си за студентски приз“, Vesti.bg, 29 октомври 2006 г.
- ↑ За церемонията по награждаването, провела се в Централния военен клуб, със снимки Архив на оригинала от 2012-11-01 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 27 октомври 2006 г.
- ↑ Жури 2007 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, февруари 2007
- ↑ „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
- ↑ За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
- ↑ Жури 2008[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2008
- ↑ „Евгения Иванова с „Фото Стоянович“ спечели „ВИК“, Vesti.bg, 27 октомври 2008 г.
- ↑ За церемонията по награждаването, провела се в хотел „Шератон“, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 27 октомври 2008 г.
- ↑ Церемония по награждаването не се провежда. Резултатите са обявени в издание на телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ.
- ↑ Марин Бодаков, „Стъклената река“ Архив на оригинала от 2012-08-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр.38, 4 ноември 2005 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „ОтВИКване“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр.30, октомври 2010 г.
- ↑ Владимир Трендафилов, „Литература и медии“, „Словото“
- ↑ Леа Коен, „Наградата ВИК 2009“, в. „Новинар“, 13 април 2009 г.
- ↑ Едуард Вик, „Отворено писмо“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.
- ↑ Милена Фучеджиева, „Десет хиляди основания да си чужденец в родината си“, в. „Новинар“, 19 февруари 2010 г.
- ↑ Леа Коен, „Едуард Вик и неговите лобита съучастници тук“, в. „24 часа“, 23 февруари 2010 г.
- ↑ Димитър Камбуров, „Писмо до Едуард Вик“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.